Учител за "скандалното" съдържание на учебник по биология: Срамното го насаждаме ние

Обновено съдържание на учебник по биология за 9-ти клас предизвика възмущение сред някои родители. В него пише, че по време на половото съзряване е "възможно откритие за влечение към същия пол", а в по-ранна възраст е нормално "откриване на възможността за доставяне на удоволствие при докосване на външните полови органи."

"Някои се смущават повече, други - никак. Не са еднакви хората и за това приемането е различно. Ново е, защото през 90-те години на миналия век по тези въпроси не се говореше в медиите, ето защо нямаше как учебното съдържание да стои по такъв начин." Това каза бившият министър на образованието Тодор Танев. 

Според него това е първата крачка, която е трябвало да бъде направена. "Един учебник има и възпитателно съдържание. То е абсолютно обективно, несугестиращо, няма нищо нецензурно", каза още Танев в интервю за bTV.

Той припомни, че "освен всичко останало природата е дала и едно отвращение към различното и непознатото. Въпросът е това да не служи за основа на презрително отношение и омраза към другите. Това е, което учителите ще преподават в час."

Преподавателят по биология Антоанета Тонева изказа мнение, че спорът е нерешим, но идеята за щъркела не е адекватна за новото време.

"Водещият аргумент на родителите е, че това е тема табу, която трябва да се дискутира у дома и не е правилно учителите да го правят. Срамното го насаждаме ние. Защо не е срамно да говорим за уши и носове, е а е срамно за други части на тялото?", попита Тонева.

Проф. Мария Шишиньова, ръководител по съставяне на учебника поясни: "До 80-те години на миналия век човекът беше единственият жив организъм, който се изучаваше без полова система, всичко останало се изучаваше подробно, само човекът липсваше. Не сме свикнали да разглеждаме съвременното състояние на науката и развитието на обществото." 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте фирмите, които ни продават фалшив кашкавал и сирене! Станаха ясни имената на 40 от тях!

Станаха ясни фирмите, които ни продават сирене, кашкавал и като цяло млечни продукти примесени с растителни добавки. За сега списъкът се състои от малко над 40 фирми, с чиито продукти трябва да си имаме едно на ум, ако искаме да хапваме истинско сирене или кашкавал.

Ето и производителите,  според сайта fermera.bg:

“Бор Чвор” с. Дълбок извор, обл. Пловдив

“Българско сирене” ООД, гр. Хасково

“Дарко” АД, гр. София;

“Дядо Либен” ООД, гр. Копривщица;

“Жоси” ООД, с. Чернолик

“Май дей” ООД, гр. София

“Милтекс-КК” ЕООД

“Млечни продукти” ООД, с. Маноле

“Родопея-Белев” ООД, гр. Смолян

“Хелиос Милк” ЕООД, гр. Айтос

ЕТ “Марси – М.Бакалов”, гр. Бургас;

“Хелиос Милк” ЕООД, гр. Айтос;

“Хранинвест” ООД, с. Кичево, обл. Варна;

“Милтекс-КК” ЕООД, гр. Варна;

“Милки Лукс” ЕООД, гр.Бяла Черква, общ.Павликени, обл. В. Търново;

“ЧЕХ – 99” ООД, с. Соколово, обл. Габрово;

“Беталогистика” ООД, с. Гостилица, обл. Габрово;

“Милпак” ООД, гр. Дряново, обл. Габрово;

“Милкиекс” ООД, гр.Севлиево, обл.Габрово;

“Габрово Милк” ООД, гр. Габрово;

“Кондов Екопродукция” ЕООД, с. Старо село, обл. Ловеч;

“Абламилк” ЕООД, гр. Луковит; СД

“Войнов и сие”, гр. Монтана;

“Шипка 99” АД, гр. Първомай, обл.Пловдив;

“Ем Джей Дериз” ЕООД, гр.Карлово, обл.Пловдив;

“Филипополис РК” ООД, гр. Пловдив;

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шефът на Кауфланд: Никога не бих дал на децата си храните, които продаваме!

Шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов признава в интервю за Дойче веле, че в поверената му търговска верига се продават храни, които той никога не би дал на децата си.

„Баничките ни, например, не се правят с палмово масло, но съдържат консерванти. Никой още не знае до каква степен това е небезопасно за здравето, особено за здравето на децата“, казва Спасов.

„Миналата седмица прекратихме търговските си отношения с известен български производител на млечни продукти. Направените от нас лабораторни анализи на неговите сирена показаха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“, декларира Спасов.

Публикуваме пълния текст на фичъра на Дойче веле, озаглавен „Знаем ли каква все пак е истината за храните?“. Автор на материала е Николай Цеков от Българската редакция на медията:

Произведен в Румъния дезинфектант за помещения за кокошки-носачки с токсична съставка, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските потребители. Замърсеният с опасния химикал половин тон яйчен прах, внесен от Германия, беше блокиран от Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), но по традиция чиновниците отказаха да съобщят имената на фирмите, които са го използвали за производството на сладолед и майонеза. „Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на агенцията означава, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред“, коментира ситуацията шефът на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни анализи на популярни сред българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други. Те показаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да обвиняват в същото известни западни производители на храни и напитки.

Както беше и след Чернобил

Богомил Николов вижда в укриването на информация за опасни продукти и техните производители рефлекс, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „Също както по времето на Чернобил, и сега в България смятат, че криенето на информация е полезно за гражданите. В свободните общества е точно обратното – говоренето за проблемите е задължителна част от тяхното решаване“, смята шефът на „Активни потребители“. Той припомня пресния скандал с разликите в съдържанието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенни и козметични продукти, които някои мултинационални компании произвеждат за Източна Европа. „В Словакия и други бивши соцдържави местните агенции за контрол върху качеството на потребителските стоки посочиха не само по-евтините заместители и по-ниските проценти на основните компоненти, но и публично назоваха компаниите, които си позволяват да обиждат по този начин източноевропейците, доверили се на продуктите им.

Българската агенция обаче отново предпочете мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на печалби все още имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват“, обобщава наблюденията си Богомил Николов.

Шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов е съгласен с някои от изводите на „Активни потребители“. „Миналата седмица прекратихме търговските си отношения с известен български производител на млечни продукти. Направените от нас лабораторни анализи на неговите сирена показаха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“, декларира Спасов. Мениджърът все пак признава, че в поверената му търговска верига се продават храни, които той никога не би дал на децата си. „Баничките ни, например, не се правят с палмово масло, но съдържат консерванти. Никой още не знае до каква степен това е небезопасно за здравето, особено за здравето на децата“, откровен е шефът на „Кауфланд-България“.

„Поне вече нямаме умрели от хранителни натравяния“

Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов посочва друга заплаха за здравето на българските потребители. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с опасни пестициди и консерванти, за да могат да издържат дългото им транспортиране до България и Централна Европа. „Тактиката на производителите и износителите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен срок изтича около дните, в които те пристигат на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив германска фитолаборатория чрез анализ на смлени пресни плодове и зеленчуци отчита, че през този карантинен период използваните силни пестициди и консерванти са успели да замърсят отвътре продуктите с недопустимо високи концентрации. В никакъв случай българите не трябва да правят сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват продукти, произведени до 200 километра от мястото на пазаруване“, препоръчва Трифонов.

Той е на мнение, че Агенцията по безопасността на храните е ефикасна единствено когато има подадени сигнали за опасен внос, какъвто беше случаят с яйчения прах от Германия. Но все още няма никакви пречки пред вносители на небезопасни пресни храни подозрително лесно да се сдобиват със сертификати за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България. Дъмпинг има и от страна на производители от страни като Полша, които внасят в България произвежданите целогодишно само в оранжерии домати като „суровина за преработка“, въпреки, че те се продават като пресни зеленчуци. Така хем избягват да плащат ДДС по правилата на Единния европейски пазар, хем подбиват със съмнителната си цена от 60 стотинки за килограм българското производство на истински „слънчеви“ домати“, изтъква шефът на Националния съюз на градинарите.

Богомил Николов от „Активни потребители“ е на мнение, че като цяло свързаната с безопасността на храните ситуация в България все пак бележи осезаемо подобрение през последните години. „Поне вече нямаме масови хранителни отравяния, които до съвсем неотдавна вземаха и човешки жертви“, смекчава Богомил Николов тревогите на българските консуматори.

Източник: Дойче Веле /novinite.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В каква държава живеем?! 300 лв. за бедна майка, 700 – за приемната мащеха на отнетото й дете

В този момент, докато пиша този коментар, някъде в България родители ще изоставят детето си.

Това е абсолютно сигурно. Доказва го дългогодишната статистика, в която България традиционно е първата страна в Европа по изоставени деца. Средно 2000 на година. Средно 5,47 на ден. Средно всяко второ от тях е новородено и ако мислите, че всички те са ромчета, грешите – всяко второ е от български произход.

Какво обаче се случва с всички тези деца? Къде отиват, когато ги откажат родителите?

Вероятно някои от вас помнят документалния филм на Би Би Си „Изоставените деца на България“, който беше излъчен във Великобритания през 2007 г. Благодарение на този филм и най-вече на факта, че с него успяхме да се изложим и пред чужденците, три години по-късно държавата започна ударна кампания за закриване на домовете в цялата страна.

За тези, които не са гледали филма и не са чели подобни репортажи в българската преса – в домовете за изоставени деца у нас в ония години се живееше много по-тежко, отколкото в затворите, и филмът на Алън Паркър „Среднощен експрес“, сравнен с историите в нашите домове, изглежда като безобидна детска анимация.

През 2001 г. общо 35 000 сираци растат в над 130 социални заведения в страната недохранени, необлечени, немити, необразовани, необичани, бити и изнасилвани – от по-големите и от възпитатели. Затова новината, че домовете са почти на 100 процента закрити, с изключение на тези за „държавните деца“ с тежки увреждания, няма как да не е добра.

Традиционно ощетеният умствено български чиновник обаче измисля нечовешки извратена схема, на която в момента стотици семейства в България стават драматични жертви.

Ако поговорите с някой социален работник – но от онези, под чиито гърди тупти истинско сърце, а не от бездушните и корумпирани служители на заплата, ще разберете, че основната причина и днес да продължават да изоставят деца у нас е тежко безпаричие. Често това е второ или трето хлапе в семейство на крайно бедни, безработни родители.

Често обаче се случва и децата да не бъдат изоставяни, а брутално отнемани от родителите с активното съдействие на социалните служби, ако например не си платиш няколко сметки за ток. Ето и една истинска случка, за да разберете какво точно имам предвид, като казвам „извратена чиновническа схема“.

Тази година през януари 25-годишната Даниела от Сливен направи най-голямата глупост в живота си, като реши да потърси помощ от „Социални грижи“. Безработна и наскоро останала вдовица, тя се затрудняваше да отглежда трите си деца. Обясни на социалните, че си търси работа и иска да кандидатства за общинско жилище.

Два месеца по-късно, благодарение на това, че сама си сложи главата в устата на вълка, Даниела остана и без трите си деца. „Социални грижи“ бързо ги обгрижиха в три приемни семейства, едно от които ромско.

Даниела не успя да се справи с отглеждането им, защото получаваше само 300 лева на месец помощ от държавата като социално слаба. Колко обаче получи от държавата всяко от приемните семейства за всяко едно от децата на Даниела? Получи по 700 лева на месец. Тази сума понякога надхвърля и 1000 лева месечно с някои надбавки и помощи в различни продукти.

Е, кажете сега не е ли извратено държавата да подпомага с едва 300 лева една социално слаба майка, да й отнеме децата, защото я поставя в крайна мизерия, а после да дава на приемни семейства по 700 лева за отглеждане на всяко едно от хлапетата й?

Това прави 2100 лева за трите деца на Даниела. Сигурен съм, че 25-годишната майка щеше да се справи и с половината на тази сума, но социалните не отправиха такава оферта към нея. Защото в България държавата дава 300 лева на безработна майка вдовица и 2100 лева на три приемни мащехи, за да отгледат децата й.

Неслучайно се говори за корупция в социалните служби, които отнемат, и в „Приемни грижи“ – диспечерите в този бизнес. Държавата си затваря очите за тази много грозна далавера, както си ги затваряше преди години за изнасилванията в домовете за сираци.

Социалните и „Приемни грижи“ се правят, че не виждат как цели ромски кланове, цели села се изхранват от бизнеса „Приемни семейства“. Дори цинично ги наричат професионални. Социални работници не стъпват в циганските махали, за да не ги бият, или защото са взели комисиона от преразпределената „стока“ – от децата, които днес наричат касички и банкомати.

Ако бяха стъпили в ромските махали, щяха да видят хлапета, които ядат храна на двора от купата на кучето. Щяха да видят бити деца с фрактури, с белези по тялото от изгасени цигари.

Неслучайно преди дни в. „24 часа“ извади вътрешна информация, според която почти 450 деца са били тормозени от приемните си родители, щедро платени от държавата.

Как да не е така, когато „професионални приемни родители“ стават хора без образование и с ниски доходи, които дори не са преминали през психотест.

Ето така адът от социалистическите домове се прехвърли в капиталистическите приемни семейства. В същото време процедурите за осиновяване са все така сложни и тромави и на тези семейства, които вземат с любов, а на за пари изоставените деца, не се полага никаква финансова подкрепа.

Така че в крайна сметка приемните семейства в огромен процент са си просто нова циганска далавера. Още един месечен повод да ръчкат дебитната карта в банкомата.

Но в България по принцип закрилата на децата е само на хартия. Изключение не прави дори и Държавната агенция за закрила на детето, чиято основна функция е да следи вестниците и телевизиите да не би някъде да публикуват снимка или цялото име на непълнолетен.

А в същото време остават със затворени очи за жестоки семейни драми, когато насила отнемат деца от биологичните им родители, за да хранят „професионалните“ им мащехи.

Слави Ангелов
Източник: СВОБОДНО СЛОВО

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте как промиват мозъците на децата ни в училище!Дори най-слепите привърженици на пещерния антикомунизъм би трябвало да се срамуват от тези долни лъжи!

Не знам точно от кой учебник и на кое издателство е това, но дори най-слепите привърженици на пещерния антикомунизъм би трябвало да се срамуват от тези долни лъжи, с които промиват мозъците на децата... Ако си мислят, че така ще изтрият истината, не са познали

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От шофьор на Мето Илиенски до министър! Вижте биографията на новия МВР шеф

Новият министър на вътрешните работи Младен Маринов знаел, че ще е полицай още в 7 клас.

 „Вуйчо ми, който беше началник на РПУ-Ябланица, ме запали, вдъхнови ме. Мечтаех и аз да стана униформен и си поставих за цел да го направя. Така на 15 години постъпих в милиционерското училище в Пазарджик”. Това разказва пред „Телеграф“ шефът на силовото ведомство Младен Маринов.

Кариерата му буквално е белязана от масови безредици. Веднага след като завършва школата – през 1991 г. го пращат с колегите му да овладеят протестите пред Народното събрание. Следва серия от знакови събития за България, в които Младенов участва рамо до рамо с момчетата от специализираното поделение за охрана на масови мероприятия.

Жесток инцидент в милиционерското училище, който би отказал всеки да продължи с обучението си, не успява да пречупи Маринов  и да го откаже от целта му. При една от тренировките, в която курсантите изкачват наклонена стълба само на ръце, вземайки едно по едно перилата, той избързва. „Взимах ги по 2-3 и то бързо, но на последното не успях да се задържа и паднах. Височината беше около 10 метра, колкото 3-етажна сграда. Счупих едновременно и двете си ръце”, спомня си той. Гипсиран чува ръководството да му казва – или си отиваш вкъщи и те откомандироваме, или оставаш. Изборът му е ясен и до днес. Не крие обаче, че това е тежък момент, в който буквално всичко му зависело от колегите. Помагали му дори с храненето и къпането. Гипсът си казал тежката дума. „Само като помислих, че ми пропада мечтата, целта ми отива на кино, взех решението”.

На 19 г. Маринов се уволнява от милиционерското училище и директно го пращат с колегите му в София. Бойното им кръщене е на студентските протести пред парламента през 1990г. Тогава начело на държавата е Петър Младенов, а студентите протестират с искане за отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Оттогава датира и легендарната реплика на Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат”.

„Хвърлиха ни в боя още в началото. Тогава бях разпределен в поделението за охрана на масови мероприятия“, спомня си главсекът на МВР. Следващият му знаков момент са януарските протести по време на Жан Виденов. При един от митингите хората обкръжават НС и опитват да нахлуят вътре като целта им е да запалят сградата. На място са извикани полицията и вътрешни войски, които успяват да овладеят положението.  

 „Точно тогава разбрах какво означава  ярост, стихия, силата на тълпата, когато няма кой да я спре. Помита всичко по пътя си. В онзи момент имах притеснения, нормално е, особено за хората, които бяха в парламента, а ние трябваше да ги опазим живи и да ги изведем на безопасно място”, разказва главсекът на МВР.

Първото си офицерско звание получава след като завършва Академията на МВР.   След като завършил школата в Пазарджик, Младен Маринов е разпределен в София. Тъй като няма жилище, го настаняват в милиционерското училище в кв. „Хаджи Димитър“, което всички наричали Шаолин.

После станал шофьор на Мето Илиенски, едно от емблематичните лица на ъндърграунда.

 През 1994-1995 г. полицаят е изпратен в Сапарева баня и Паничище. Кмет на София е Янчулев и има криза с водата. Налага се да се взема от водопровода на Паничище, но местните хора блокират всичко и не дават на трудови войски да разкопаят тръбите. Няколко часа след като на място пристигат момчетата от „безредиците“, водата тръгва. Няколко години по-късно Маринов и колегите му задържат роми откраднали кола в махалата до битака в София. „Изведнъж отвсякъде започнаха да излизат хора с брадви, ножове от рода на Гольовците. Наложи се, за да ги респектираме, да стреляме във въздуха”, спомня си главният секретар. Както почти всичките си колеги, и той е удрян десетки пъти от хулигани по мачове, бомби са гърмели до него, целили са го с твърди предмети в каската.

Първият по-сериозен скок в кариерата му е през 98 г., когато звеното е пратено да озаптява бунтове в Боровец. Те избухнали след като държавата взима решение да събаря незаконни частни хотели, сред които и този на разстреляния Юри Галев. След този случай Маринов е повишен в началник-сектор в Специализираните полицейски сили.

През цялото време докато озаптява протестиращи, футболни хулигани и ултраси, Маринов учи. Първо завършва магистратура „Право” в ЮЗУ, след което преминава през курсове в ИЛЕА и САЩ. По-късно записва и магистратура в АМВР „Опазване на обществения ред и противодействие на престъпността”. „Ученето е надграждане, човек не трябва да спира да се развива. Учех нощем, нямаше и кога. Въпреки това продължих. Завърших и магистратура „Управление при кризи” във Военна академия „Г.С. Раковски”, гордее се новият министър. Свикнал е на бързото темпо на работа, което всички в СДВР са усетили на гърба си, особено, когато има сигнал за тежко престъпление. След като оглави столичната дирекция, мнозина бяха скептични как ще ги ръководи човек, който не е например от отдел Убийства, тъй като последните няколко шефове бяха именно оттам.

 „Аз съм човек, който подава ръка на всеки. Работя с всички. Налагам бързо темпо, но когато усетя, че някой не се справя, му давам втори шанс. Все пак трябва да излезе с достойнство от ситуацията. Не обичам да мачкам хората”, казва Маринов.  

Официално работното време в МВР е от 8,30 до 17,30 ч. особено за шефовете. „Никога не съм си тръгвал в този час, май трябва да ме накажат за това”, шегува се той. Нещото, което мрази най-много е, когато стане напечено, има кризисна ситуация, убийство, грабеж или изнасилване да започне да издирва свои подчинени, а те да са в почивка и да не си вдигат телефонните.

 „Няма как да си полицай и да живееш за това да си слееш почивките, да си тръгнеш в точния час и после да забравиш всичко. Това е призвание, 24 часа в денонощието е. Невинаги се налага, слава богу, но това са фактите”, категоричен е новият МВР шеф.   

Бившият вече Главсек на МВР харесал жена си още докато тя учи в Плевен. Запознали се в родното му място – Ябланица, когато били на дискотека. Тя грабнала сърцето му от пръв поглед и Маринов направил всичко възможно, за да я заговори. И до момента двамата са неразделни.

Имат син ученик и дъщеря студентка, с които много се гордеят. Новият професионален ръководител на МВР е луд фен на фитнеса и на спорта като цяло. „Така разпускам напрежението, това е моят начин. Синът ми също е така. Тренира карате киокушин, водя го на тренировки и аз се включвам”, споделя Маринов. Ако има късмет, някой уикенд успява да отиде и при родителите си. Шегува се, че като им помага, извършва градинска работа. Обича да ходи и на лов, но от доста време не успява да намери време за това.  

Източник: frognews.bg, blitz

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжно! Баба купи хляб с надписана двулевка: „Ти ми беше последната”

Хора залепват банкнотите, „кърпейки“ бюджета си в буквалния смисъл

Банкнота от 2 лева с любопитен надпис върху нея: „Ти си ми беше последната” попадна в ръцете на магазинерката Таня Найденова от хранителен магазин в Благоевград.Когато й била подадена за заплащане на купеното от магазина, продавачката не знаела как да реагира.

„Банкнотата ми даде възрастна жена, беше си купила кисело мляко и хляб. Дойде при мен на касата да плати, извади от портмонето си двата лева и ми ги подаде. Ръката й трепереше, дакато я обслужвах, дори сподели, че нещо не се чувства добре. Веднага видях надписа върху парите, взех ги и не знаех как да реагирам“, разказва тя пред в.Вяра“.

„Стана ми смешно, започнах да се смея с глас. Изобретателността на написалия думите върху нея направо ме удиви. Сигурна съм, че възрастната дама дори не беше видяла надписа, тя е от квартала, познавам я добре. Явно и на нея са й ги върнали някъде, без да забележи”, допълва Таня Найденова.

„След като й показах какво пише, бабата се затюхка и за малко й беше да се разплаче. Започна да ми обяснява, че няма други пари в нея. Аз, разбира се, я успокоих, все пак става въпрос за два лева, дори не ги отчетох в касата, там сложих мои два лева, тези с надписа ги запазих за себе си, за спомен”, разказа още тя. „Винаги е трудно да се разделяме с любимите неща. Още по-трудно е да се разделяме с последните си пари и да останем с неизвестността кога пак ще се върнат при нас?!”, казва още Таня.

Тя споделя още, че откакто работи в магазина, е попадала на какви ли не банкноти, но точно на такава не й се е случвало, допълва vchas.net. „Аз съм човек, който винаги ще разбере клиента, идвали са хора дори и със скъсани пари, лепили сме ги заедно, какво толкова? Още повече че познавам жената, тя живее сама, мъжът й преди година някъде почина. На една пенсия е, иначе е много приказлива и добронамерена”, разкрива Таня Найденова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Възрастна жена живее три години без вода, трепереща от студ и пребивана от болния си син

Когато имаме хляб вкъщи, се радвам, че ще изкараме деня, казва със сълзи на очи пенсионираната готвачка.

Ако срещнете дребна белокоса жена в ж.к. „Меден рудник“ в Бургас, която ви иска левче за хляб, не я подминавайте. Тя наистина е гладна и наистина ще си купи хляб.

Ако преди това синът й не я пребие и не й вземе левчето.

Не, тя не е просякиня, тя е човек, който няма друг изход, освен да проси и да търси човешката милост.

Историята на Марийка Стойчева може да е историята на много самотни жени, които са на ръба на мизерията на и крачка от улицата, от която изходът е само смърт. Но тя не се предава. Боса, с летни чехли в студа и сако, подарено й от някой милозлив човек, останала само с един зъб в устата, все още се усмихва. Макар и тъжно. Плашеща усмивка по едно лице, което някога е било красиво, а сега е набраздено от бръчки.

Родих на 18 години. Бях много щастлива, но една сутрин се събудих и бебето беше починало в съня си. Това беше голям удар за мен. Дълго време не можах да се съвзема. Дълго време го сънувах…

Оттогава не нося черно. Струва ми се лоша прокоба.

През 1984 година се омъжих и се роди Живко. Мъжът ми беше страхотен човек, висок, красив, мил, само че не даваше и една стотнка за домакинството.

Аз плащах всички сметки, аз купувах дрешки за детето, аз пълнех хладилника. Когато отворех дума за пари, все нямаше.

Добър човек, не пиеше, не пушеше, но само един недостатък имаше – свидеше му се. Накрая разбрах, че си внасял цялата заплата в ДСК, а от мен искаше пари и за билетче за рейса.

Омръзна ми да му слугувам и се махнах. Задено с детето.

Живко беше болнав. Имаше му нещо на едната клапа на сърцето. Треперех над него. Може би го разглезих повече, но дете ми е. Единствено. Тогава работех в стола на пристанището, почти целият ми живот е минал там.

После се пенсионирах и започна страшното.

Живея в общинска гарсониера. Плащам си наема, тока, но пари за храна не остават. 260 лева ми е пенсията. Зимата не включвам печка, стоим и се завиваме с одеала. Ядем предимно хляб и картофи. Но в края на месеца свършват. Живко беше с пенсия по ТЕЛК, но не му я подновиха. Има много заболявания, освен това и психическо. Изпада в гневни състояния, става агресивен. Не помня каква му е диагнозата, но сега му отрязаха ТЕЛК-а. А той не е добре със сърцето, с бъбреците. Намерихме му работа, но припадна, когато вдигал едни кашони.

Безпаричието го изнервя и него. Като се ядоса, ми посяга. Удря ме по лицето, по главата, но аз му прощавам. Дете ми е. Нямаме пари за лекари, за експертизи, за лекарства. Като буйства, му давам валидол за сърцето…

Марийка е кандидатствала за социални помощи, но не са й приели молбата. Искала е и да получава продукти от Червен кръст, но и там я отрязали. Като ме видят и все твърдят, че документите ми не са наред, плаче жената.

Когато много огладнеят вкъщи, отива в църквата в „Меден рудник” и там намират храна за нея. Оставено жито за помен, парче от питка от кръщене…

Най-много ме морят глада и водата, въздъхва жената.

От три години крановете в дома й са сухи. Водомерът е махнат, а водата спряна. Заради предишни дългове. Тя няма пари да ги плати и тече дело. През това време носи с кофи и туби вода от добри съседи, за да могат да се поизмият вкъщи. Давам по един лев и те два дни ми дават да си налея вода, твърди жената.

И нова самотна сълза се стича по лицето й.

Не искам много. Искам да имам пари за хляб и за лекарства на сина си. Но те и за хляб не стигат. Често заставам пред някой магазин и моля хората да ми дадат левче. Много рядко някой ми дава. Искам да честя някой вход, но местата са заети. Искам да лекувам детето си, но не мога.

Толкова много ли искам?

Не. Не е много.

И ако някое човешко сърце трепне от историята на Марийка ето и адреса й:

„Меден рудник” бл 469, вх Г, ет 6.

Телефон няма…

Изтчоник: burgasinfo.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1989 г. първолаците в България са 120 000! Днес са наполовина! А за 29 години са закрити над 2600 училища!

Половината от заличените школа са основни

Учениците у нас са намалели с над 260 000 във всички випуски, а заради демографската криза през последните 17 години закритите школа са 1084. През учебната 2000/2001 година образователните институции са били 3497, докато през 2017/2018 г. те вече са 2413.

Това означава, че близо една трета от школа са затворили завинаги врати, а класните им стаи тънат в разруха.

Повечето от тях са основни, най-малък е броят на закритите гимназии. Въпреки негативната тенденция през последните 17 г. се наблюдава лек ръст на средните училища. Те са се увеличили с 20. Пик в закриването на училища бележи 2008 г. 

Тогава през юни 325 школа изпращат последните си ученици, а коридорите им никога повече няма да чуят детски глас. Най-много закрити учебни заведения у нас има в Южна Централна България, където попадат областите Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково. 

………………………………………………………………………………………………………...

През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население.
През 80-те години на ХХ век за едно студентско място се борят до 5 кандидати, а през 2016 г. за един студент са борят две места. МОН признава, че държавата има нужда само от половината от сега учещите студенти.
През 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 първолаци. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.
През 2000 г. българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, 27 са закрити за последната учебна година.
Равносметката не буди гордост. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 училища. През годините на прехода са закрити общо 2600 училища.
Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме закриването на българските училища? Тази година закриваме помощните училища, ще ги последват и редица професионални училища, които вече са стопанисани от общините.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Не е за вярване! Ето кой е истинският убиец на балетиста от Варна!

Снимка: Фейсбук

Петър Здравков е задържаният от полицията за катастрофата във Варна, при която загина балетистът Мартин Чикалов.

Във „Фейсбук“ обаче пишман граждани „журналисти“ замесиха името на предишният собственик на колата, явно подвеждайки се от негови снимки с бившата си кола, публикувани в мрежата преди време.

Набеденият публикува опровержение в групата „Виждам те КАТ-Варна“ с договора за покупко – продажба, която е извършена преди около 10-дни.

Виктор Димитров, доскорошния собственик на БМВ-то, е продал в края на август колата на Петър Здравков.

Ето какво написа Виктор:

„Искам да споделя нещо, защото името ми върви в социалните мрежи и съм обвинен в нещо, което не съм извършил, относно убитият велосипедист“

От документа се вижда, че сделката е била на 30-ти август 2018 година, а както знаем трагичния инцидент стана на 10-ти септември.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бащата на Цецка Цачева обядва в кухня за бедни, влязъл в списък по европрограма за безплатна храна...

Бащата на Цецка Цачева е сред записаните за безплатен обяд в село Драгана, община Угърчин.

Пенсионерът Цачо подал документи и го вкарали в списъка с ежедневни доставки на храна в града и околията му, които се осъществявали благодарение на парите от спечелена европейска програма, пише сайтът “Ретро”.

Всъщност тази услуга наподобява социалния патронаж, с тази разлика, че за него възрастните и неспособни да си приготвят сами храна хора все пак заплащат, макар и символични суми, докато помощта в Угърчинско е напълно безвъзмездна.

Съселяни на таткото на правосъдната министърка разказват, че Цачо прибягнал до програмата, защото не искал да товари двете си щерки излишно, а пенсията му била малка.

Освен това било приятно всеки ден да хапва нещо различно и добре приготвено, а хората, които правели доставките, винаги се отнасяли мило и уважително. Известният в село Драгана пенсионер дори навивал комшиите си също да се възползват, понеже щели да се чувстват все едно са на курорт.

Местните споделят, че бащата на Цачева имал прекарани два инфаркта, но все още бил в кондиция. За първия му сърдечен удар шефката на правосъдието се чувствала виновна, защото го получил, когато навремето разбрал, че влязла в БКП. За втория обаче възрастта била виновна.

Бившият даскал и училищен инспектор бай Данчо разказва, че бащата на Цецка, макар и от скромен произход, се интересувал много от техника и решавал всички проблеми на хората в село Драган. Сред най-хубавите спомени за него, които местните споделят, са уроците по каране на мотор и мотопед, които щедро давал на всички момчета в района. Болка му било, че щерките рядко се прибирали, но пък се гордеел много и с двете.

Самата Цецка е живяла в Драгана само в детските си години, но изкарала средното си образование в Плевен. След това завършила право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но се върнала в Плевен, където се омъжила и прекарала известно време там.

Оттогава, въпреки че не се връщала често, цялото село знаело, че единствената розова къща по улиците му е на Цачева. Родният дом на една от първите дами в политиката е голям като прогимназия, защото навремето семейството й дало всичките си пари, за да вдигне постройката, която се отличава и до днес по мащаби и с решената си в розово фасада.

Източник: Ретро

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ