На 14 февруари 1994 г. дуло е опряно зад дясното ухо на мъж, осъден за извършването на едни от най-ужасните престъпления в съвременната история на Русия и страните от някогашния Съветския съюз. Спусъкът е натиснат, куршумът пробива черепа на мъжа и слага край на кошмар, продължил повече от четвърт век.
Екзекутиран е серийният убиец Андрей Чикатило, познат и като Касапина от Ростов.
Преди това чрез деянията си Чикатило вече е натрупал кървава слава не само в бившите съветски републики, но и по света. Познат е на мнозина, чели или чували историите за човека, убил по най-жестоки начини над 50 жени и деца в границите на някогашния Съветски съюз.
Издирван години наред, арестуван, освобождаван и най-накрая, след толкова погубени животи, изправен пред съда, осъден и убит.
„Детство мое, ужасно и мизерно...“
Историята на един от най-страховитите серийни убийци започва на 16 октомври 1936 г. в село Яблучне, СССР (днешна Украйна). Тогава е роден Андрей Романович Чикатило. Той израства в бедно семейство, което като много други в Украйна се бори с последствията от Гладомор (1932-1932) – масов глад в съветската република, който според някои данни води до смъртта на милиони.
Според една непотвърдена история, още докато Чикатило е дете, майка му Анна редовно му е казвала, че той е имал по-голям брат, който е бил отвлечен едва 4-годишен и изяден от озверелите от глад съседи. Тормозен в училище, както и в дома си от своята майка, докато баща му е на фронта, Чикатило някак успява да преживее ученическите години, но преживяното от него изгражда личност с множество проблеми.
В зората на пубертета си той разбира, че страда от хронична импотентност, което още по-сериозно разклаща вътрешния му свят.
Невъзможността му да поддържа ерекция води до провал на първата му връзка с момиче. След военната си служба той се връща в родното си село, за да живее с родителите си, където започва връзка с млада, разведена жена. Именно от нея повечето хора там разбират за неговите сексуални проблеми.
Така Чикатило решава да избяга. Намира работа като телефонен инженер в град, намиращ се северно от Ростов-на-Дон. През 1963-а дори се жени за жена, с която го е запознала по-малката му сестра. Въпреки проблемите си успява да се сдобие и с две деца. През 1970-а Чикатило става учител по руски език и литература. Три години по-късно обаче той е принуден да напусне работата си след като родители на негови ученички подават оплакване, че за сексуален тормоз върху децата им от негова страна.
Първото убийство
Първото документирано убийство, което се приписва на Чикатило, е от декември 1978 г. Тогава той примамва 9-годишно момиче на име Елена Закотнова в стара къща, която тайно е закупил. Опитва да изнасили момиченцето, но не успява заради проблемите си с ерекцията. Детето се опитва да се освободи, поради което Чикатило започва да я души и три пъти я наръгва в корема. Хвърля тялото в река, като то е намерено два дни по-късно.
Множество доказателства свързват Чикатило с убийството, включително и разказите на свидетели, които казват, че е бил в къщата същата вечер. Въпреки това обвинението пада върху 25-годишния Александър Кравченков, който вече е осъждан веднъж за изнасилване. Кравченков е арестуван и в крайна сметка, след незнайно какви „разпити“, признава вината си. Осъден е за убийството на 9-годишната Лена и е екзекутиран шест години по-късно - през 1984 г., плащайки с живота си за първото убийство, извършено от Чикатило.
След случая с малката Лена следва тригодишно затишие – или поне в този период няма официална информация за други сходни убийства. Кариерата на Чикатило като учител обаче достига своя край през март 1981 г., след като отново родители се оплакват от опитите му да опипва децата им.
Така преследваният от демоните си мъж, който впоследствие сам ще се превърне в жив дявол, започва нова кариера - снабдител за фабрика, намираща се в града Ростов на Дон. Сред задачите му е и това да обикаля из различни части на Съветския съюз, за да закупува материали за фабриката или да договаря доставките на такива. Нещо, което го улеснява в намирането на нови жертви.
Лариса и стартът на поредицата от убийства
Следващото убийство е това на 17-годишната Лариса Ткаченко. На 3 септември 1981-а Чикатило я вижда на автобусна спирка в центъра на Ростов. Примамва я в гората близо до река Дон, където й се нахвърля. Души я и й нанася нанася жестоки рани с пръчка и със зъбите си. Дори вкарва земна пръст в устата й, за да заглуши плача й. Насилственият акт възбужда побъркания мъж и той започва да се фокусира върху млади представители и на двата пола.
Процедира винаги по един и същ начин – сприятелява се с тях на автобусни и железопътни гари и спирки, след това по някакъв начин ги примамва в близък парк или гора. Там ги атакува, опитва да ги изнасили и в крайна сметка използва ножа си, за да ги обезобрази.
Част от жертвите на Чикатило: Елена (9), Любов (13), Сергей (14), Наталия (16)Чикатило през този период достига до перверзни, нечовешки крайности. В някои от случаите той отрязва и дъвче половите органи на жертвите си. При други убийства премахва някои части на телата им – като върховете на носовете или пък езиците.
При по-ранните случаи се откроява и друг модел – нанесени са щети на очите, като често те са извадени от очните кухини. Години по-късно Чикатило ще обясни това си действие с вярването си, че жертвите му са пазели отпечатък на лицето му в очите си дори след като умрат.
По петите на убиеца
В този период серийните убийци са почти непознато явление в Съветския съюз. Историите за серийни убийства или насилие над деца често биват пренебрегвани от контролираните от държавната власт медии, като целта е по този начин да се запази обществения ред. Премахването на очите обаче достатъчно ясно показва на полицаите, че случаите са свързани. Броят на телата продължава да расте, а с него и интересът и страхът на хората. Слуховете се прехвърлят от уста на уста, въпреки липсата на медийно отразяване.
През 1983 г. московски екип, оглавен от майор Михаил Фетисов, поема разследването на убийствата. Фетисов изпраща криминилистът Виктор Бураков да води разследването в района на град Шахти – там, където е убита Лариса. Фокусът на разслевдащите пада върху познатите на полицията сексуални насилници и душевно болни. Използваните върху тяг методи за разпит често водят до признания, зад които обаче не стои реална отговорност за престъпленията на Касапина от Ростов.
Самият Бураков се съмнява в чутото, а разследването върви бавно. Заради следи от семенна течност по намерените тела полицията е убедена, че кръвната група на убиеца е AB, което по-късно ще доведе до измъкването на Чикатило от ръцете на властите.
През 1984 г. към списъка са добавени още 15 жертви. Усилията на полицията стават много по-сериозни и започва 24-часово наблюдение на повечето транспортни връзки в района.
Чикатило е арестуван през същата година след като полицаи го виждат да заговаря млада жена близо до автобусна гара. В куфарчето му са открити дълъг нож и други съмнителни инструменти. Полицията обаче не успява правилно да определи кръвната му група и според тестовете им тя не съвпада с данните от семенната течност, намерени на едно от престъпленията.
Това, за което полицията не се досеща, е, че кръвната му група А се различава от тази, открита в другите му телесни течности (AB). Той е малка група хора, чиято кръвна група може да се определи точно само с кръвен тест. Полицията обаче няма следи от кръвта на убиеца, откъдето идва и разминаването. Така съмненията, че той може да е убиецът за момента отпадат.
Чикатило все пак попада в затвора – осъден е на една година затвор по обвинение за дребна кражба от негов бивш работодател. Освободен е обаче след едва 3 месеца зад решетките и си намира нова работа в железопътна компания в град Новочеркаск. Остава в сенките до август 1985 г., когато в рамките на месец убива две жени.
Горе-долу по това време Бураков, бесен заради липсата на успех с разследването, търси помощта на психиатъра д-р Александър Бухановски. Той профилира убиеца като „некро-садист“ - някой, който страда от импотентност и изпитва сексуално удодлетворение от страданието и смъртта на други. Според психиатъра убиецът е на възраст между 45 и 50 години, т.е. Доста по-възрастен от предполаганото до момента, и използва ножа като заместител на нефункциониращия си пенис.
В началото на 1988-а Чикатило подновява своята кървава серия, този път далеч от района около Ростов. Той вече не подбира жертвите си на гари и спирки на обществения транспорт, тъй като полицията ги наблюдава. Броят на жертвите отново започва да расте – намерени са 19 тела за две години, повечето от които са на малки момченца.
Залавянето на Касапина
На няколко пъти Чикатило успешно се изплъзва от ръцете на полицията. На 6 ноември 1990 г. той тъкмо е убил последната си жертва – 22-годишната Светлана Коростик, когато е забелязан от патрулиращи полицаи. Заради съмнителното му поведение те го спират и записват данните му. След като тялото на Светлана е намерено дни по-късно, името на Чикатило е свързано с предния арест от 1984-а и той е поставен под наблюдение.
Две седмици по-късно, на 20 ноември, Чикатило е арестуван повторно. Първоначално отказва да признае да е извършил което и да е от убийствата, макар налице да е възможно доказателство за вината му – на пръста си той има следи от ухапване. Те са от предпоследната му жертва – момче на име Виктор, което го е захапало, борейки се за живота си.
За да пречупи задържания, Бураков и Фетисов настояват с него да разговаря психиатърът д-р Бухаховски. Пред него Чикатило най-накрая признава вината си и описва детайлно всичките си убийства. Информацията от него води полицията до тела, за които до този момент никой не е подозирал.
Чикатило твърди, че е убил 56 души. Само 53 от тези случаи са потвърдени. Въпреки това се оказва, че неговите жертви са много повече от 36-те, които полицията вече е свързала по някакъв начин и е преписала на един извършител.
Интересен факт е, че Чикатило е определен за вменяем. Така той е изправен пред съда на 14 април 1992 г. През цялото време е затворен в метална клетка. Нейната задача не е толкова да пази другите от него, колкото да пази самия убиец от близките на жертвите му.
Медиите го определят като „маниак“, а поведението му в съда варира – той ту е отегчен, ту пее и говори глупости. По време на процеса съдията е всичко друго, но не и безпристрастен. Често прекъсва защитника на Чикатило. Това, че арестуваният е признат за виновен изглежда е решено много преди официалното оповестяване на присъдата. Делото продължава до август същата година, а присъдата е обявена на 15 октомври 1992 г.
Чикатило е признат за виновен по обвиненията за 52 от общо 53 убийства и е осъден е на смърт за всяко едно от тях.
Обжалването на присъдата му се завърта около твърдението на защитниците, че неговото психично състояние не е преценено правилно и той не е бил годен да се изправи пред съда. Жалбата обаче е отхвърлена. След още 16 месеца се стига и до финалния куршум, който слага край на чудовището, родено като Андрей Чикатило и познато днес като Касапина от Ростов.
Шокиращата история обаче продължава да живее до ден днешен в различни формати. По темата има няколко филма - "Гражданинът X" (1995), "Евиленко" (2004) и базираният на художествен роман със същото име "Дете 44" (2015). Написани са и няколко нехудожествени книги с историята на Чикалито и неговите убийства, а тя е разказана и в три различни биографични филма.
юли 16, 2018
