Константинопол е най-големият и богат град в Европа от V-ти до началото на XIII-ти век, когато  Византийската империя постепенно упада и финално е завладяна от Османската империя.

Император Константин е владетелят, който се влюбва в града и си поставя за задача да достигне архитектурната слава на първоначалната столица, говорейки за него като за Нов Рим. Тази символична авантюра на императора отразява цялостното желание за промяна. Идеята е столицата да бъде преместена на друга по-стратегическа локация. През 330 г. сл. Хр. е решено новата столица да бъде Константинополис (град на Константин на византийски гръцки), днешен Истанбул.
Масивните защитни системи на новата столица са изцяло копирани от тези на Рим. Всички важни за римския живот сгради са изградени и в Константинопол. На първо място несъмнено трябва да се отбележи великолепната гръцка православна катедрала на Света София. Имайки предвид невероятната любов на римляните и гърците към игрите и състезанията, не бива да ни изненадва наличието на огромен и феноменален за времето си хиподрум, който е с капацитет от близо 100 000 души.
Константинопол е имал легендарна слава още, когато е изграждан с идеята да бъде новата столица. Градът е наричан Рома Константинополитана. Величието му достига до толкова високи мащаби, че мнозина историци и съвременници свидетелстват, че новата столица придобива митичен статут. Често е наричан с престижни имена като Базилеус (Кралицата на градовете) и Мегаполис (Великият град).
Вдъхновен от богатството и сложната и величествена архитектура и градски елементи, необикновеният художник Антоан Хълбърт е създал цяла колекция от илюстрации. Те изобразяват историческия вид на последния велик римски град в неговите най-внушителни и проспрериращи дни от IV-ти до XIII-ти век.
Насладете се на тези уникални визуални възстановки на един от най-епохалните градовете в световната история.


Морският бряг и неговите архитектурни шедьоври
„Света София“ – Църква на светата Премъдрост Божия
Изключителните и изчистени форуми, площади и обществени сгради
Извисяващите се над града колони и паметници



Разпадането на бивша Югославия беше огромна хуманитарна трагедия, каквато Европа не беше виждала от Втората световна война насам. Войната влезе във всеки град и дом и беше причина за катастрофа, която малцина можеха да си представят само няколко години по-рано.
Прикрепен като стена до Адриатическо море, красивият и магически Далматински бряг на Хърватия е бил сред основните бойни полета по време на унищожителната война между хървати и сърби. Световноизвестният курорт Дубровник, в който днес се снимат хитови сериали като „Игра на Тронове“, заради който милиони туристи посещават страната, е можел да служи за пример колко големи и катастрофални са били щетите, които регионът е понесъл по време на хърватската война за независимост от 1991 г. до 1995 г.

По време на войната са съществували множество карти, които са представяли индекс на унищоженията и разрушенията. Черните триъгълници са означавали повреден или сринат покрив, червените кутии са локализирали пожари, а черните точки са служели за обозначаване на успешни артилерийски удари и попадения. В огромната си част повредите са вече ремонтирани, но от много високи места около града ясно може да се види къде са попадали бомбите, благoдарение на чисто новите и ярко оцветените покриви.

Докато Дубровник е един напълно възстановен град, в който спомените от война са силно избеднели, усещането за военен скорошен конфликт все още присъства на много места в страните от бивша Югославия – най-вече в Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватска. Никъде другаде обаче този спомен не е по-жив и очевиден, отколкото в Купари – малък курорт от времето преди големите промени, разположен само на 10 километра източно от Дубровник.

Купари някога е бил изключително популярен курорт. Това ваканционно селище е отворено за туристите за първи път през 1919 г., когато чешки инвеститор построява голям и луксозен хотел на брега на морето. Към онзи момент държавата Хърватия е била част от новосъздаденото само година по-рано Кралство Югославия, след като по-рано се откъсва от вече получилата смъртната си присъда Австро-Унгарска империя, която спира да съществува след края на Първата световна война. Тухлените стени, наклонените стълбове и неокласическия стил на споменатия първи хотел в Купари напомнят за австро-унгарската връзка и минало на Хърватия.

През 60-те години на миналия век Йосип Броз Тито – върховният военен и политически лидер на Югославия, решава, че курортът Купари е идеалното място, където да бъдат изпращани висшите офицери на лятна почивка. През следващите две десетилетия в Купари са построени още пет хотела с леглова база над 2000 легла – единствено за офицери и техните семейства. Близо до хотелската зона, точно до крайбрежието, е построен къмпинг с още три малки хотела, вили и жилищни сгради. Хотелите в Купари са можели да настанят едновременно над 4 500 гости.

Всички хотели са били разположени в близост до плажа и с директeн достъп до него, а районът около почивните станции е обгърнат от типична средиземноморска свежест. Изкуствено създаденото градче, разположено на пешеходно разстояние от хотелите, е било изградено от административни сгради, болница и други основни центрове. Малко по-далеч от хотелите, в края на крайбрежната алея, е била създадена отделна група сгради, включително жилищни блокове и вили, както и няколко подземни структури, където са се срещали висши правителствени служители.

В продължение на десетилетия Купари е символ на спокойствието, почивката и мечтаните летни безгрижни дни
До един, в който всичко се струва. Деня, в който избухва хърватската война за независимост в последния ден на март 1991 г. През лятото на същата година доминираната от сръбски националисти Югославска народна армия се премества близо до Дубровник и започна да бомбардира историческия град. След няколкомесечни сражения Югославска народна армия е завладявал почти всички полуострови по брега на Адриатическо море. Единственото изключение е самият Дубровник. През следващите месеци и години Дубровник и Купари са подложени на тежък артилерийски огън и дъжд от бомби, които оставят белези, които в Купари не са зараснали и до днес.

Най-големият хотел в Купари е погълнат от пламъци. Хотел „Пелегрин“ пряко ударен няколко пъти и интериорът му е опустошен. Хотелът е използван за временно настаняване от военнослужещите от Хърватската армия. След като Югославската народна армия успява да завладее Купари и да прогони хърватските бойци от града, сръбската армия доразграбва каквото е останало в хотелите в Купари.
През 1998 г. хърватската армия създава база в курорта, използвайки три от хотелите в градчето
През 2001 г. военните напускат окончателно района и е стартиран процесът на приватизация на курорта. Кухите обвивки на хотелите на някога великия курорт, са изоставени като паметници на едно по-тъмно минало. Всичко останало в сградите – от плочките до медните тръби е „прибрано“ от местните жители.

Това, което е останало, прилича на призрачен град без бъдеще, но с твърде много минало. С течение на времето природата започва да се завръща в района на петте хотела. В стаите и лобитата, които някога са били изпълнени с блясък, красота и пищна украса, сега растат бръшлян и плевели. Множество дървета са са израснали в бившите приемни зали, а задимените баровете сега са дом на бездомни котки. Поради странен и забавен ироничен обрат на съдбата един от старите хотели сега се използва от местния клуб за по пейтбол като бойна база, в която се организират състезания и престрелки. Днес боевете не нараняват или убиват никого.

Всички хотели и пейзажи изглеждат като част от компютърната игра Call of Duty
След края на войната Дубровник постепенно е възстановен, завръщайки се към старата си слава, но малкото световнонеизвестно курортче Купари остава белязано, унищожено и окончателно затворено.
Kupari, Croatia
Миналата година бившият военен курортен град беше закупен от частна компания, която проявявала интерес към развитие на региона. Според местният хърватски вестник Дубровник Тайм всички съществуващи хотели в Купари ще бъдат унищожени, за да може да бъде освободено място за изцяло нов петзвезден курорт, който ще запази името Купари, но всъщност ще бъде курорт от последно поколение, който ще се опита да привлече платежоспособни туристи от Западна Европа и Съединените американски щати.

itravel-bg.com


Иван Костов обяви пред Лора Крумова, че не е „взел и един пирон от приватизацията“. Не бе ли тази приватизация това, което направи стотици хиляди българи бедни. Тези българи сочат Иван Костов за виновник. Нацията малко или много оскотя. БЛИЦ днес разпространи част от най-наглите приватизационни сделки:

"Кремиковци"
Активи – 2.5 млрд. долара
Продаден за 1 долар

"Химко"
Активи – 100 млн. долара
Продаден за 1 млн. лв.

Авиокомпания "Балкан"
Активи – 24 млн. долара
Продадена за 150 хил. долара

"Агрополихим" -Девня
Активи – 38,611 млн. долара
Продаден за 1 лв. 

ДЗУ-Стара Загора
Активи – 69.444 млн. долара
Продаден за 54 хил. долара

"Арсенал" -Казанлък
Активи – 80 млн. долара
Продаден за 2.1 млн. долара  

Не е ли очевидно, че нещо не е наред. Важно е обаче да се търсят следи, да се търсят доказателства и да се покаже на всички каква е била схемата и кои са виновниците. И когато това стане, ако стане, Прокуратурата да си свърши работата. 


На извънредно заседание току-що FIFA оповести кои държави ще заместят отказалите участие на световното първенство по футбол в Русия заради случая „Скрипал” (отравянето на руски шпионин в Англия и дъщеря му). Тъй като от нашата предварителна група Франция и Швеция ще бойкотират Мондиала, техните места ще заемат следващите в класирането - Холандия и България.
Успех, българи - юнаци!


Най-четени