Тази вечер германската телевизия RTL ще излъчи документалния филм за убийствата по българските граници преди 89-та.
"Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска" е на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.
Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България.
Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961-1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, които през Странджа, Родопите и западната граница на България са искали да напуснат соцлагера.
Само много малка част от тях обаче успяват, повечето са задържани, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор.
За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв., става ясно от филма.
За момента е установено, че 19 младежи от ГДР са убити на границата, като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите, други са ранени и осакатени.
Авторите на филма коментират, че допускането на "безнаказано нарушение" на границата е тежко провинение, а "ликвидирането" на бегълците се награждава с 10-15 дни отпуск.
Лентата разказва и за едно успешно бягство през КПП "Капитан Андреево" през 1974 г., когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.
Сред другите разказани истории е и тази на Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг, който достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари и след като офицерът го е накарал да вдигне ръцете си един от войниците прерязва краката му с автоматен откос.
Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас. През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му.
През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, 19-годишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Авторите на филма се оплакват, че вътрешното ни министерство не е оказало никакво съдействие на екипа по време на снимките, като режисьорите са на мнение, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало.
Близки до създателите на филма си позволяват да коментират също така, че просветното министерство у нас не допуска подобни теми в училищните програми, както изтъкват и констатацията, че тези които са издавали заповедите за убийствата, все още са влиятелни във властта.
Планирано е филмът да бъде разпространен в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
Тайният тунел, който прекосява цяла България! В него е бил и
Тайният тунел, който прекосява цяла България започва от Родопите, минава под Балкана и под Дунава и чак до Румънско
Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.
След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”. „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.
“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.
Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”
Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.
Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.
Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.
Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”. Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.
Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.
Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.
Европейският съюз и Съединените американски щати, Канада и Австралия са на издръжката на България от 25 години, това показва секретен доклад на финансовото ни министерство, според който през 2010 година само от златното находище в Челопеч е изнесено злато на стойност над 1 трилион и 150 милиарда евро.
За периода, в който златната мина в Челопеч е дадена на концесия на американско, Канадски австралийски и германски компании, от страната ни е изнесено злато на стойност над 30 трилиона 800 билиона и 500 милиарда евро.
В края на август т.г. бяха прегледани финансово-икономическите параметри по концесионния договор с „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ за добив на подземни богатства от находището на мед, злато и сребро край Челопеч. До това се стигна, след като Сметната палата направи няколко констатации, че не е добре защитен държавния интерес при отдаването за частно ползване на мината и в хазната за три години са влезли едва 34 млн. лв. концесионни такси при печалба на „Дънди“ от 1.5 млрд. долара. Още тогава бе прогнозирано, че каквито и да са резултатите, промяна в договора няма да има.
Само със сумата от 2010 г. от толкова много злато българите можем да живеем като императори на вселената 200 поколения на напред, но армията и икономиката ни беше унищожена умишлено като ни вкараха в НАТО и Европейския съюз именно затова за да могат съвсем законно да крадат природните ни ресурси. Ресурси, които, ако се вкарваха в бюджета на България нямаше нито един българин да е гладен жаден или да е на студено или още по-страшно без дом. Ако тази колосална сума влизаше в хазната на държавата ни хиляди години България щеше да определя каква да е геополитиката и икономиката в света. Милиони българи щяха да могат да обикалят навсякъде по света като туристи, а не като черноработници отишли на гурбет във вредни токсични производства, за да могат да си платят кредитите към банки обирджии, същите тези поколения българи щяха да могат да ходят през седмица на най-скъпите и луксозни курорти в света.. Ако тази колосална сума влизаше в бюджета на България, страната ни щеше да има най – модерната и силна армия в света, най–модерните екологично чисти технологии и нямаше като дойдат сметките за ток и парно да се чудят от де да съберат сумата, която са им начислили рекетьорите от топлофикация и електро снабдяване. Ако тази колосална сума влизаше в бюджета на България Българското здравеопазване щеш да е най-развито, и щеше да е напълно безплатно, образованието щеше да е на най-високо ниво и всеки българин щеше да има възможност да има поне 5 висши образования и да има познания и умения такива каквито имат например учените от НАСА.
Реалността обаче е съвсем друга и единствено от нас зависи да я променим в полза на българите и България, Време е да прекратим концесиите и това, което Бог ни го е дал по право да си го вземе и дивидентите от златото ни да са за нас, а не да хрантутим с търтеите от Европейския съюз и останалите англоезични държави в света, пише budnaera.com
Европейското първенство през 2004г. в Португалия бе последният голям шампионат, на който „лъвовете“ се класират за участие. Преди почти 14 години за последно феновете на футбола в страната ни очакваха с нетърпение голям футболен форум, на който ние участваме. Може да се каже, че това бе последният силен отбор на България, който се мереше успешно с най-добрите състави на Стария континент.
България попадна в трудна квалификационна група с отборите на Хърватия, Белгия, Естония и Андора. В тази група постигнахме 5 победи, 2 равенства и само 1 поражение от Хърватия в последния двубой, който бе без значение за класирането ни на европейското първенство. В квалификациите отбелязахме 13 попадения и допуснахме само 4 и спечелихме групата със 17 точки.
На европейското първенство обаче попаднахме в изключително тежка група с отборите на Швеция, Дания и Италия, където допуснахме 3 загуби и отбелязахме само едно попадение. Все пак в момента с умиление си спомняме за родните национали, които гастролираха по терените в Португалия и участваха сред най-добрите отбори в Европа.
В следващите редове ще ви представим къде са сега последните български футболисти, които играха на голям футболен форум.
Здравко Здравков
Той бе един от най-добрите ни вратари от близкото минало и заслужено бе титуляр на вратата на „лъвовете“. Освен солидна кариера в родния шампионат, той игра и в Турция. За последно носи екипа на Ризеспор преди повече от 10 години, когато се отказа от футбола. В момента се намира в Китай, където е треньор на вратарите на Ханджоу Грийнтаун.
Националите започнаха със загуба от 5:0 срещу Швеция.
Илиан Стоянов
Коловати, както е познат още Стоянов, направи една добра кариера като защитник. Той бе от основните бранители на отбора, който участва в Португалия и след това продължи да играе в националния отбор. В кариерата си той е играл за ЦСКА и за Левски, а в чужбина направи добра кариера в Япония. След отказването си от футбола през 2011г. той остана да живее в Япония, където развива собствен футболен отбор за деца, наречен Стоянов.
Росен Кирилов
Още един основен защитник в онзи невероятен национален отбор на България. Кирилов премина през ЦСКА и Литекс в родината, а зад граница игра за Аданаспор, АПОП и Васлуй, което бе и последният му отбор. След отказването си от футбола той беше асистент в ЦСКА, а сега е асистент във Витоша Бистрица.
Педраг Пажин
Сръбският футболист бе част от няколко футболиста от западната ни съседка, които взеха български паспорт и защитаваха трибагреника. Той игра за кратко в Левски и направи стойностна кариера в чужбина, а в края на кариерата си се завърна отново в България. Той за кратко бе асистент в няколко български клуба, а в момента е изявява най-често във Фейсбук, коментирайки актуалните въпроси и проблеми в родния футбол.
Владимир Иванов
Той има само 6 двубоя за националния отбор на България, но два от тях идват в Португалия на европейското първенство. Цялата му кариера преминава в България, като подписва договор за Борусия Мьонхенгладбах, но така и не записва двубой за немския колос. След отказването си от футбола през 2009г. в тима на Славия, той става част от състава. Той е наставник на отбора през сезон 2016/17, а сега е помощник при „белите“.
Златомир Загорчич
Друг сръбски футболист, който записа мачове за националния отбор на България. Той цели 23 пъти е защитавал родния трибагреник, като записа два двубоя в Португалия. В страната ни той на два пъти игра в Литекс, а също така премина и през швейцарския Лугано. След отказването си от футбола той има и добра треньорска кариера, като води Литекс, а сега е наставник на Славия.
Ивайло Петков
Още един стабилен защитник от близкото ни минало. Петков има 64 мача за националния отбор на България и 3 попадения, като последно игра през 2009г. В родината ни той направи име с Литекс, а в чужбина игра в Турция и Русия. В момента той е спортно-технически директор на Дунав Русе.
Кирил Котев
Той записа 13 двубоя за националния отбор, като по време на европейското първенство бе едва на 22 години. В продължение на редица години той играе в родния шампионат, като се представя на едно добро ниво. Пробва и китайска авантюра, като записа един сезон в Далиен. За последно игра за Локомотив Пловдив в родния елит през миналия сезон, а сега играе в ЦСКА 1948 в трета лига.
Мариян Христов
Един невероятен български полузащитник, който направи стойностна кариера в Германия за отборите на Кайзерслаутерн и Волфсбург. За националния отбор на България той изигра 45 мача и отбеляза 4 гола. След отказването си от футбола той бе треньор в Балкан Ботевград, а от 2013г. работи на различни постове в Левски. Той е единственият български футболист, който става шампион на Германия.
Георги Пеев
Бившият национал на България изигра 54 двубоя за националния отбор на България. Той направи невероятна кариера в чужбина. Цели 5 сезона той игра за украинския гранд Динамо Киев, където той стана легенда. След отказването си от футбола той се отдръпна от тези среди и заяви, че не иска да стане треньор. Наскоро той се разведе с дългогодишната си съпруга Боряна.
Стилиян Петров
Един от най-добрите футболисти, които страната ни е виждала в близкото минало. Той е рекордьор по мачове за националния отбор – 106 и бивш капитан на трикольорите. Той прави много добра кариера извън граница, като играе в грандове като Селтик и Астън Вила, където става капитан. През 2012г. той се разболява от коварна болест левкемия и това го кара да прекрати кариерата си . Все пак той пребори коварната болест и се завърна като футболисти. В момента той се обучава да стане треньор, като наскоро взе лиценз А на УЕФА.
Милен Петков
Бившият футболист на ЦСКА, АЕК, Черно море и други силни отбори записа 41 двубоя за националния отбор на България. След европейското в Португалия той не записа нито един двубой с екипа на „лъвовете“. В края на кариерата си се завръща в родния Добруджа, където играе за малко. Преди по-малко от година стана директор в Добруджа.
Велизар Димитров
Бившият футболист на ЦСКА, който направи солидна кариера в Металург Донецк, отбеляза 4 гола за националния отбор на България в 31 мача. След края на кариерата си той става член в надзорния съвет на ЦСКА и е скаут в отбора на „армейците“.
Даниел Боримиров
Легендата на Левски записа 69 мача за националния отбор и изигра един двубой в Португалия. Той игра 9 години в Левски на два периода, като между тях игра 9 години за Мюнхен 1860. След края на кариерата си той остана в тима на Левски. В момента той е директор на ДЮШ на „сините“.
Мартин Петров
Той бе авторът на единственото попадение на европейското първенство в Португалия. Той записа 90 двубоя и отбеляза 20 гола в националния отбор на България. Петров направи невероятна кариера в чужбина, като игра за отбори като Сервет, Волфсбург, Атлетико Мадрид, Манчестър Сити, Болтън и Еспаньол, а в края на кариерата си игра в ЦСКА. В края на миналата година стана ясно, че Мартин Петров е измамен от бившата си банкерка с 3.8 милиона лева, които тя е откраднала от сметката му и води дело срещу банката за връщане на сумата.
Родният национал стана голмайстор за всички времена.
Димитър Бербатов
Най-голямата звезда на отбора. Бившият футболист на Манчестър Юнайтед е рекордьор по попадения с националния екип с 48 отбелязани попадения. Той направи бласкава кариера, като игра за Манчестър Юнайтед, с който спечели Висшата лига и стана голмайстор в шампионата. Той има и два загубени финала в Шампионската лига и един, в който не бе включен в групата. В края на кариерата си той играе в по-екзотични отбори, като за последно игра в Индия за Керала Бластърс. С нетърпение очакваме решението му за бъдещето на кариерата му.
Зоран Янкович
Третият сръбски футболист, който бе част от националния отбор на европейското първенство в Португалия. Той записа 30 двубоя и отбеляза 2 гола с екипа на „лъвовете“. Той направи добра кариера с отбора на Литекс. В момента той е помощник в националния отбор на Тайланд.
Здравко Лазаров
„Електричката“, както е известен още той, също направи една добра кариера зад граница, носейки екипите на отбори в Турция и Русия. В България той игра за редица отбори – Локо Септември, Янтра, ЦСКА, Миньор Перник, Левски, Славия, Черно море, Локомотив Пловдив, Монтана и последно игра в Хебър. Сега той е помощник в отбора от Пазарджик.
Валери Божинов
Той бе младата звезда на родния футбол по това време и му се приписваше бляскаво бъдеще. Той все пак игра за отбори като Ювентус и Манчестър Сити, но кариерата му тръгна в лоша посока. Той бе на 18 години в Португалия, където записа 44 минути. В момента той се намира в отбора на хърватския Риека.
Владимир Манчев
Бившият нападател на ЦСКА записа едва 14 минути на европейския шампионат. Той направи добра кариера зад граница, играейки в Лил, Леванте, Валядолид и Селта. След края на кариерата си бе асистент в ЦСКА и в юношеските формации на „армейците“, а за кратко бе треньор и на Нефтохимик. В момента е скаут на ЦСКА.
Треньор – Пламен Марков
Той бе архитектът, който класира отбора на европейското първенство по футбол. Родният специалист в момента е спортен директор на ЦСКА.
април 10, 2018
