Преди 1989 г. бе непознато да си безработен, неграмотен, да си затънал в кредити и да се тровиш с имитации на храни


1. Защо уж много се чакаше за жилища, пък почти всички имаха собствени?


2. Защо уж се чакаше за телевизор и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени?


3. Защо уж магазините бяха празни, пък хладилниците бяха пълни, а трапезата на хората – богата, и то с качествена и истинска храна? Даже ни задължаваха постоянно да ходим по банкети, организирани от заводи и предприятия.


4. Защо уж се чакаше много за кола, пък почти всяко семейство имаше, и то нова?

Въобще голяма мъка си беше…


„Мъчеха ни“ още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а после пък ни задължаваха всички да ходим на работа и пак всяка година почивка на море и Балкан.


Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме безплатно, та и неграмотни не разрешаваха да има. Та лошо живяхме наистина.


Непознато преди 1989 г. беше: да си безработен, да умираш от глад и студ, да си неграмотен, да си загубиш жилището, да си затънал в кредити, да си клошар и бездомник, да се тровиш с имитации на храни.


 


Незабравимите артисти Стефан Данаилов и Виолета Гиндева по време на снимки на филма “КНЯЗЪТ.” Снимката се публикува за първи път от Мишо Фердинандов.



Индонезийски тийнейджър 
сключи брак с жена, която е 55 години по-възрастна от него, след като заплаши да се самоубие, ако не му разрешат, съобщи ДПА.

Булката Рохая вече има три внучета. Сламет Риади, който е на 16 години, искал да се ожени за нея от две години. Близките му обаче не разрешавали.

"От три месеца той непрекъснато искаше да се ожени за Рохая“, разказа доведеният му баща Дарми. „Молеше ме и за 8 милиона рупии (598 долара) за сватбата".

Дарми не му дал парите, но в крайна сметка организирал сватбата в селото им Каранг Ендал в провинция Южна Суматра. Риади заплашил, че ще се отрови, ако не му разрешат.

Минималната възраст за сключване на брак в Индонезия е 19 години за мъжете и 16 за жените. Тя обаче може да бъде занижена, ако родителите поискат официално разрешение.



Като мярка срещу недекларираната заетост в страната, предлагат да се промени сега действащата схема на плащане на осигуровките у нас – 60% – за сметка на работодателя и 40% – за сметка на работника, като служителите да плащат по-високи и дори да поемат целите осигуровки.


Това беше предложено в представената от Асоциация на индустриалния капитал в България Национална карта на недекларираната заетост.


Според проф. Емилия Ченгелова, която представи изследване по темата, по този начин ще се намали икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и в същото време ще се увеличи интересът на работника, не само да има трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение, пише Труд.


Друга мярка е осъвременяване на трудовото законодателство, за да се изключат “вратичките”, които сега позволяват наемането на хора без договор.Работодателите искат и да се въведе системи от бонуси и стимули за коректните фирми. 29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците. Пет вида недекларирана заетост се използват у нас.


Най-честата практика е работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка. На второ място се прилага практиката да не се плаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори – тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки. Едва след това се прилага практиката да се наемат хора без трудов договор, а на последно място е използването на фалшива самонаетост, обясни проф. Ченгелова.91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недеклариран труд има, защото законите у нас оставят вратички. Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната системи, показва още изследването.


Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той. Пандемията показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.


Източник:https://novini.store/


Най-четени