Дан Колов дарява 2000 $ за освобождаването от затвора на Георги Димитров

Едва 7-годишен малкият Дончо е сирак (без баща) и, за да изкара прехраната си, става овчарче. Суровият живот калява тялото му, възвисява духа му и го привиква към самостоятелност. Изпитало горчивините на чуждия хляб, голобрадото момче през 1905 г. напуска родното си село и с други гурбетчии заминава за Унгария. Тук, в околностите на Будапеща работи като градинар. През 1909 г. той се среща с българския борец Никола Петров и по негов съвет отива в Америка. Там става хамалин, работник по нови жп линии, миньор. Укрепнал физически, юношата прави и първите си стъпки като борец любител. Първите му схватки били с работници, като него - българи и чужденци. 

През 1914 г. напуска работата си и става цирков борец. Оттогава започва и шеметният му път на професионален борец. В скоро време се налага в свободната американска борба - кеча. В Америка вече нямало противници за страшния българин с наличните здрави ръце и висок дух за победа. Милионите американски почитатели го наричат с гръмки имена - "Кинг-Конг", "Пантерата" и други. А вестниците на цели страници го величаят с разказите си за Дан Колов наричат го“ Лъвът на Балканите", за "Страшното българско чудо", за "Яката българска скала".

Всепризнат и толкова известен в Америка,като ненадминат шампион, Дан Колов (така се нарича вече от 1920 г.) идва в Европа, където участвува в много борби. На турнира за европейската шампионска титла в Париж през 1936 г. спечелва най-голямата си спортна слава, като побеждава редица известни борци, между които и шампиона на Франция и Европа - французина Анри Деглан. 

След Америка Дан Колов е шампион и на Европа!Българинът Дан Колов се е борил на всички световноизвестни арени в Токио и Шанхай, в Африка, Нова Зеландия и Австралия, в цяла Европа. Имал е и срещи в България. Още се помнят горещите и красиви схватки и мълниеносните му победи над Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

Първите впечатления от срещата с Дан Колов са страшни - виждате една грамадна маса от 106 килограма, с глава без врат, почти непосредствено залепена на раменете, и едно лице, в което има нещо свирепо. Но в очите му се,забелязва непринуденият блясък на една доброта и благост. Когато той не е на тепиха, е скромен, любезен и спокоен. Но когато започва борбата, с него става страшна промяна. Тромавият на вид добродушен човек се превръща в хищник, става пантера. Въпреки че е над 40 и повече години, със страшна пъргавина се нахвърля върху противника си и за миг го довършва със срашната си сила. След като приеме овациите на зрителите, бай Дончо отново става спокоен и безразличен почти към всичко, което го обкръжава.

 Както своя именит сънародник бореца Никола Петров и Дан Колов, където и да е бил, всякога се е чувствувал българин и е милеел за своето отечество. Много страни и особено САЩ са му били предлагали да стане техен поданик, обещавали са му големи парични награди и привилегии, но той никога не се е отметвал от името българин и си остава български поданик до края на живота си, въпреки че в Америка имал собствено имение и много приятели.

В отношенията си с околните Дан Колов е скромен, честен и отзивчив. Макар че с политика не се е занимавал, той остава верен на своята класа. По време на Лайпцигския процес внася в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора на Георги Димитров и другите подсъдими българи сумата от 2000 американски долара. 

Много дарения той е направил и на своите близки и почитатели. През 1936 г. в София е основана школа по борба на неговото име. От школата излязоха десетки състезатели и деятели, спомогнали впоследствие за днешния възход на българската борба. И когато трябваше да се радва на своите плодове, на достойно изпълнения си дълг към родината, най-неочаквано на 48-годишна възраст Дан Колов почива. 

В родната му къща е уреден музей, а скулптурната му фигура краси днес площада на с. Сенник.Оценила високо големия му принос в утвърждаването на българското име в борбата, народната власт след 9.IX.1944 г. го награди посмъртно със званието Заслужил майстор на спорта и от 1962 г. Българската федерация по борба устройва паметен международен турнир по свободна борба, едно от най-големите и значителни мероприятия на ФИЛЛ за годината.

Юбилейният XX турнир "Дан Колов" се състоя в града на миньорите и металурзите - Перник. И както всяка година, така и сега, най-голямото отличие - Златният пояс на Дан Колов, беше връчен на най-изявилия се в схватките български борец.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

КЪРВАВ АТЕНТАТ РАЗКЪСА ВЛАКА СОФИЯ-БУРГАС! ТЕРОРИСТИЧНА БОМБА УБИ 7 ДУШИ, МАЙКИ И ДЕЦА СА

Всичко е потулено!

Едва на 11-ти март БТА информира за трагедията, разтърсила Бългаия!

На 9 март 1985 г. в 21,32 часа с часовников механизъм е взривена бомба във вагона за майки с деца в бързия влак Бургас-София. Трагедията се случва в момента, в който композицията навлиза в гара Буново. Влакът се движи с 2 мин. закъснение и по разписание е трябвало вече да се намира в 3200-метровия тунел непосредствено след Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. Същата вечер, половин час по-късно, избухва оставена на гардероб бомба в кафе-сладкарницата на хотел "Сливен" в Сливен, ранени са 14 души. Ясно е, че отново става дума за координирана акция, както двете бомби на 30 август 1984 г.

Вече няма как да се крие и на 11 март 1985 г. БТА излъчва следното съобщение: Железопътна злополука На 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бързия влак № 326 по линията Бургас-София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти разследва причините за злополуката.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. В продължение на шест часа жертвите и ранените са извозвани в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда - кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 7 души - 3 деца и 4 жени. В други източници жертвите са 2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2-ма старци. Сред жертвите са глухонеми деца прибиращи се в вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Този атентат, както и последвалия го същата вечер в Сливен, е извършен от протурски терористи. Следствието продължава две години упорито и търпеливо. Късметът спохожда изпратеният в Бургас оперативен работник майор Георги Сотиров. Развръзката в следствието идва от една покривка за маса, намерена при невзривила се бомба на 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна.

На 25 април 1988 г. са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани.

За помагачество са осъдени: на 6 години затвор - Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на Елин Маджаров (излежава 2 г., амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.); на 2 години затвор Никола Николов; по една година затвор получават Севда Латинова и Милко Вълканов. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

През 90-те години на фасадата на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007 г., непосредствено западно до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява 7-метрова монументална скулптурна композиция.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Грандиозен скандал и смърт от времето на социализма изплуваха наяве: Съдят бившия гард на Людмила и Тодор Живкови

Бившият ни посланик в Мексико Богомил Герасимов не е ходил по шантонерки и не е допускал подобни отношения. Това заяви в съда Стилиян Бурханларски, който по соцремето е отговарял в ЦК на БКП за дипломатите в Латинска Америка, пише в. Телеграф. Поводът е делото, което Герасимов заведе за клевета срещу бившия охранител на Людмила и Тодор Живкови – Димитър Мурджиев.

Именно той раздуха грандиозния се*с скандал с евентуално участие на високопоставения по онова време български дипломат. 79-годишният бодигард е казал в интервю за в. „Уикенд“ още, че експосланикът е свалял съпругата на президента на Мексико, което свидетелят Бурханларски определи като „абсурдно“. „Оценката за работата на Богомил като дипломат беше най-високата. Благодарение на него се развиха отношенията на България с Мексико, постигнахме връх, който не са постигали много посланици по света.

Важна задача за всеки дипломат е да работи за посещение на държавния глава в страната на мисията му. Герасимов я изпълни. Мексико подари на България сграда за културен дом – никъде по света няма такова нещо.Освен това имахме успехи и в селското стопанство – показахме им какво най-добре расте в почвите им“, разказа пред съдебния състав 78-годишният Бурханларски. Началникът на кабинета на Людмила Живкова – Кирил Аврамов пък заяви, че не знае президентът на Мексико да е издавал карта „Персона нон-грата“ за посланика. За друга клевета, че Богомил Герасимов в виновен за смъртта на бившата си жена, свидетелски показания даде дъщеря им Ирена Герасимова.

„Първият сериозен конфликт между майка и татко беше през 1970 г., но продължиха да живеят заедно. След демократичните промени той се изнесе от вкъщи, но почти до смъртта й плащаше почти всичките й сметки. Те не се разведоха, но през 1990 г. спряха да се виждат и да си говорят. Мама почина от старост на 83-годишна възраст, след като последните две години от живота си спря да се движи и й се отключиха различни заболявания“, сподели 56-годишната реставраторка от Националната галерия.

Източник: blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За митовете за икономическото величие на България през царско време и прекъснатия полет от злите комунисти

За митовете за икономическото величие на България през царско време, прекъснатия полет от злите комунисти от студена Русия:

___
……… На 25 януари 1939 г. в Народното събрание на царство България, министърът на земеделието Иван Багрянов заявява:

„Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Ръкопляскат му същите депутати, които по-късно бяха осъдени от Народния съд и които съставляваха така наречения елит на царска България. Очевидно и те напълно споделяха тъжната констатация на царския министър Багрянов.

А ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище на народа в България през 1939 г, един от тези депутати, подкрепящи режима, Серафим Георгиев:

„Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че
19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви.

Нямат кладенци 57 % от домакинствата;
нямат клозети 17,4 % от тях.
Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души.
Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол.
Нямат печка 28 % от домакинствата.
Нямат юрган 36 % от тях.
Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля.

Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф.

Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелоста на българския живот”.

Важно е отново да се подчертае, че това са оценки, направени от министър и народен представител, свързани с властта, които по-късно са осъдени от Народния съд, и тези оценки са произнесени от трибуната на Народното събрание, като са толкова очевидни, че не само никой не прави опит да ги оспори, а са посрещнати с общи ръкопляскания. Без съмнение, оценката на Багрянов и Георгиев за икономическото развитие на България през 1939 г. е много по-критична от тази на Мадисън. Не би могло да се очаква нещо друго в малка държава, подложена на безмилостна експлоатация от големите империалистически хищници.

По данни също на народен представител, посочени в парламента, от 1885 до 1935 година България е получила външни заеми на стойност 40 милиарда лева, а е изплатила 210 милиарда лева по съпоставими цени. Допълнително само печалбата която чуждия капитал е изнасял всяка година извън страната е била средно по 2 милиарда лева.

Да правите случайно аналогия със сегашното ни положение в ЕС ????

Използваната литература :
Стенографски дневник на Народното събрание 1939 г
Стенографски дневник на Народното събрание 1940 г
Благодарение на Emil Vladimirov

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как осъдиха един младеж да копа градинки, защото уринира в резервоара на една патрулка. Една история от 80-те!

Случката се разиграва, 1982 година през една лятна ваканция в малко димитровградско село.

Краят на август,горещо е и краят на лятната ваканция се вижда. По времето на социализма в НРБ, в селата през ваканциите се събирахме по доста деца от всички краища на страната,беше весело,закачки с момичета,игри на народна топка,стражари и апаши и какво ли не,веселба на макс.

Една вечер се бяхме събрали на селския мегдан под козирката на местния съвет,обичайно място за прекарване на летните ваканционни  вечери. Всеки бе взел от тях буркан зарзават,домашна ракийка и кой каквото може да отмъкне от тях. Пийвахме и слушахме сръбско от касетофон "Филипс" който беше неотменно всяка вечер с нас.

Към полунощ се зададе патрулната кола на селския милиционер.Виждайки я ,веднага скрихме алкохола и цигарите. Оказа се ,че търси скоро откраднат мотор "Балкан" от съседно село.Спря,дойде до нас и ни изгледа изпитатателно.Пита ни дали сме пили и какво правим в полунощ на центъра ? Решихме да се пошегуваме и казахме ,че сме патрул.Той отговори "Ще видим таз работа"

Има ли някой мотор от вас тук ? ,попита строго той. Казахме,че там в тъмното са колелата ни,но мотор няма.Я да видим тез колела ,каза той.Отведохме го под една стреха където бяхме оставили две балканчета и една ифа които карахме из село.

Докато кварталния  оглеждаше наоколо в тъмното, на един от нашите приятели му хрумна безумната идея,да уринира в резервоара на милиционерската кола и да се направи на интересен пред нас и момичетата.Отиде разви капачката ,свали гащите си и направи работата. За зла негова участ кварталния видя в последния момент.Последва вик "Какво правиш бе говедо" и хукна да го гони. Нашия препусна като сърна в и потъна в тъмното.

Кварталния бесен ни накара да го заведем до къщата на местния кмет. Събудихме го посред нощ и разказахме за случката.След това заедно отидохме до къщата на извършителя на злодеянието.Събудихме шашардисаните му баба и дядо и те изпаднаха в шок след като чуха какви ги е надробил обичаният от тях внук.Него открихме в плевнята скрит за бали сено. Кмета го хвана качи го в неговата кола и заедно с кварталния директно заминаха за димитровградската милиция.

Там какво е ставало само можем да гадаем,но на следващия ден нашия приятел се завърна.Бил "Съветван" да не прави повече така и 5 дни трябвало да копа градинки и сади цветя в парковете на Димитровград.

/Без редакторска намеса/

Един разказ на Димитър Дичев

Източник: www.senzacia-bg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кратка история на криминалния и застрахователен преход…

   Лепенките на ВИС и СИК стояха на видно място по вратите на магазини, стъклата на колите 

Сегашни застрахователи като „Булинс“ започнаха като криминални банди, прераснали в т. нар. „силови групировки”.

Борци създадоха банди за рекет, маскирани като охранителни фирми. Бандите започнаха да враждуват помежду си за територия. Така се родиха ВИС и СИК. Бандите взимаха рекет от заведения, биеха и палеха, когото трябва – който не иска да го охранява тяхната фирма.

Нелегалният им бизнес в началото основно беше кражби на коли, наркотиците скоро след това. Крадяха между 20 хил. и 30 хил. коли годишно само в България, към средата на 90-те. Крадяха и от чужбина. С един финт в закона, наречен „добросъвестен владелец“ беше възможно препродадена два пъти крадена кола у нас да стане законна. Окраденият пие студена вода, третият купувач е законен собственик. Само че добросъвестните владелци не можеха да пътуват на Запад с тия коли, че ако се окажат крадени в Европа, там веднага ги сваляха от тях и ги вкарваха в полицията да дават обяснения. А колата се връщаше на застрахователя, който е изплатил кражбата.

Плащаха си на полицаите, те въобще не си даваха зор да търсят откраднати коли. Хората престанаха да търсят полиция, като им откраднат колата, търсеха посредници да им я върнат. За да върнат открадната кола на собственика, той си плащаше 5-10-15 хил. марки рекет, според марката, стойността на колата. Това положение разви бизнеса на мутрите. После почнаха да продават крадените коли главно на изток, в Русия, Украйна.

После някой ги посъветва да си направят застрахователни фирми, да си взимат и законно. Така се появиха застрахователните компании ВИС и СИК. Имаха свои фирми в различни градове. Като отнеха лиценза й заради убит китайски търговец на Илиенци, фирмата ВИС стана ВИС-2. Охраняваха пазари и борси, и се намесиха в търговията, прибираха процент. Оттогава е вицът, че мутрата имал просто счетоводство – един тефтер с две графи – „Ми даде” и „Му взех”.

По-лошото е, че мутрите дирижираха цените. Едни охранители минават по сергиите и складовете сутрин, и казват на каква цена да се продава кока-колата или доматите от Турция, черешите. Само навлизането на големите вериги супермаркети отърва пазара от тази хватка.

През 1998 тогавашният министър Богомил Бонев поде кампания да им махне лепенките от колите и магазините (застраховано в СИК, застраховано във ВИС) и ги понасмете. Имаше акции по улиците, спираха скъпи коли, задържаха ги, покрай мутрите пострадаха и обикновени хора. Но лепенките останаха в миналото. Сега пазарът донамества този тип застрахователи където им е мястото.

Кражбите на коли намаляха заради създаването на официална застрахователна компания СИК (Секюрити иншурънс къмпани). ВИС си измисли съкращение Вярност, Инвестиции, Сигурност. Първоначално не са го мислили така, май идваше от Васил Илиев – първата мутра основател. Но ВИС остана встрани от застраховането на коли. Там СИК стана основен, прерасна в „Булинс”, макар че това остана добре скрито. ВИС-2 прерасна в „Юпитер“, но не можа да се развие като голям застраховател на коли. Едновременно крадяха коли и ги застраховаха…

И някъде след 2000 година се стигна до следния абсурд – 90% от застрахованите за кражба коли у нас бяха застраховани в „Булинс”. А 90% от откраднатите коли в България се оказаха застраховани при други застрахователи… Всеки може да си направи сметка какво означава това – ако не се застраховаш в „Булинс”, ще ти откраднат колата…

Постепенно кражбите на коли намаляха не само заради застраховането, просто вносът на коли втора употреба се увеличи неимоверно, колите поевтиняха, регистрацията на крадена кола стана трудна. Допреди 15-ина години нямаше връзка между регистрите на КАТ в различни градове – открадната кола в София можеше да се регистрира в Ямбол, защото нямаше как да сравниш номерата на шаси и двигател. Сега крадат коли, за да ги разфасоват на резервни части, изкарва се повече и няма риск, колата „изчезва”.

Малко след като се разви бизнесът с коли, започна бизнесът с югоембаргото. Оттогава е вицът, как една мутра влязла в църква да се помоли. „Господи, моля ти се, само тази композиция с цистерни да мине и да ми платят, моля те, Господи”. До него влязла една баба, почнала да се кръсти и да се моли „Господи, дано да ми увеличат пенсията, че със 160 лева не мога, Господи”. Мутрата извадил 500 марки, подал на бабата и казал: „Мани се оттука, не занимавай човека с глупости”…

Контрабандата за Югославия свърза в едно гранична полиция, митничари, бившите служители от ДС, които по време на соца са охранявали композиции с тайни експортни стоки, политици и мутри.
Това е основата на организираната престъпност в България. Създадоха и развиха канали през границата, по тях потече контрабанден алкохол и цигари, натрупаха се милиарди, които корумпираха всичко по пътя си. По същите канали потекоха и наркотиците – транзитно и за вътрешния пазар.

С помощта на мутрите се натрупа огромен капитал, който започнаха да изпират и да прибират своето банки и финансови къщи, търговски и строителни компании и офшорни фирми…

Т. нар. групировки започнаха да финансират политици, партии, дори враждуващи помежду си – не се знае кой ще спечели. Премиерът Иван Костов например в началото на мандата си покани на среща в прочулия се ресторант „Олимп” бизнесмени. Кой знае защо сред тях бяха Маргините и Маджо – босовете на една от големите групировки. Ресторантьорът Славчо Христов (домакин на срещата) беше авер на Маргина, после стана банкер, после сдаде банката си на Цветелина Бориславова – нещо като смяна на властта…

Бойко Борисов (вляво, зад Николай Златев от Турист Спорт Банк) с Красимир Маринов Маргина и Венцеслав Стефанов (вдясно) на честването на годишнина от създаването на СИК 1995 г. На друга снимка от същото събитие, публикувана още тогава, през 1995 г., Борисов се вижда заедно с Румен Николов Пашата и Венцислав Стефанов. Снимка: неизвестен автор

Сегашният премиер тогава е приближен на СИК, охранител, изпълняващ техни поръчки, охраняващ техни обекти. Издигат го като главен секретар на МВР, има свидетели, които твърдят, че босове от СИК са обсъждали колко милиона трябват, за да му купят поста.

Според свидетелствата на Иван Славков (неотречени от никого) Пашата и Венци Стефанов от СИК идват при Тодор Живков в Бояна и му предлагат да му сложат охрана. Така довеждат там Бойко Борисов (виж тук репортаж в „Капитал“ за юбилея на СИК през 1995 г., когато Борисов е известен само като бодигард на Живков).

Такива бизнесмени никнат из цяла България. И пловдивски келнери станаха банкери, чейнчаджии от Магурата – едри бизнесмени. Всичко беше възможно в тази хранителна среда от корумпирана полиция, трансгранични канали, финансови пирамиди, раздаване от банките на кредити без гаранции. Банки никнеха като гъби, създадени с кредит от други банки (тук хората на БСП имаха повече опит). Банкерите раздаваха на свои фирми и на свои хора кредити, които никой не мислеше да връща, накрая настъпи масов фалит.

Мутрите започнаха да се избиват. Но в затвора не влизаха, само дребни риби. И досега си живеят живота (който е останал жив), като едно доказателство, че властта, изпълнителна, съдебна, политическа, е кръвно свързана с тях.

Източник: http://e-vestnik.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кръвният десятък – хиляди български деца, откъснати от семействата и народността им

Кръвният десятък е най-тежката тегоба за християните под османски гнет. Стотици хиляди български деца са откъснати от семействата и народността им между ХIV и ХVIII в., за да бъдат превърнати в ударна сила на исляма и османската държава.

Етническите българи в края на Руско-турската освободителна война се изчисляват на около 2.5 млн. Тежката стопанска криза от втората половина на ХIV в., чудовищното изтребление до средата на ХV в., ислямизирането, отвличането и робството през следващите няколко века довеждат до тежко обезбългаряване на цели области по нашите земи в началото на ХIХ в. Само българската „победа в леглото“ от втората и третата четвърт на ХIХ в. и развитието на новобългарската просвета спасяват от изчезване нацията ни. Наследници на някога могъща империя, българите през ХV-ХVII в. са напълно обезправени.

Предвидливо лишена от водачи – средновековната ни аристокрация и интелигенция бързо емигрират, претопяват се или даже приемат исляма, останала без пример за подражание и без пастири, на българската народност ще й трябват три века, за да се съвземе. Огромните загуби за българската народност през ХV-ХIХ в. са не толкова от ислямизирането на християнско население без преселването му – голямата част от това население остава с българско народностно самосъзнание и днес.

Непоправимите загуби за България са ислямизираните българи, преселени в чужда, небългарска среда. Основната част от тези българи са ислямизирани и преселени в резултат на варварския кръвен данък, наричан още, твърде условно, кръвен десятък. Събирането и ислямизирането на момчета е най-тежката тегоба за християнското население под османски гнет. Първото сведение в османските извори за събиране на кръвен данък са от 1395 г., а последното такова известие – от 1705 г.

Повече от три века на 3, 5 или 7 години стотици хиляди български деца са откъснати от семействата си, насилствено ислямизирани, отдадени на робски труд или пратени по бойните полета в еничарския корпус. По-подробни сведения в изворите са запазени за събирането на кръвния данък през 1567, 1601, 1610, 1622, 1646 и 1705 г.

За мащабите на тези ужасяващи процеси е достатъчно да се отбележи, че по данните за първото масово ислямизиране на християнско население на Балканите през 1515 г. от целия полуостров са отведени в Цариград и в Мала Азия общо 325 000 момчета. Основен проблем за османските турци, които стъпват на европейския бряг при крепостта Цимпе на Галиполския полуостров през 1352 г., е острият недостиг на войници за непрекъснатите военни походи и за задържане на новозавладените земи. Този проблем се решава с различни военни, религиозни или фискални методи. Временно недостигът на войници османската администрация преодолява чрез създаването на еничарския корпус при управлението на султан Мурад I през 1365 г.

Първоначално еничарите са християнски деца пленници (обикновено всяко пето), сравнително набързо пречупени чрез откъсване от семейната и верската си среда, брутално ислямизирани във военни лагери. Експериментът се оказва сполучлив и не след дълго е създадена стройна организация за едновременно обезкръвяване на християнските балкански народи, и за осигуряване на жизненоважни за османците войници. Правилата за събирането на кръвния десятък още в средата на ХV в. са вече напълно сътворени. Събират се, на първо място, само най-здравите, най-силните и най-жизнеспособните момчета на възраст от 8 до 15 години. На практика обаче разбиранията за подходящата възраст са твърде размити, и се разширяват още повече всеки път, щом възникне по-значителна нужда от войници. В изворите съществуват данни за събиране както на 5-годишни деца, така и на 22-годишни младежи. Опитите да се укриват деца, или да се представят като подлежащи на събиране по кръвния десятък циганчета, безпризорни или нефелни момчета, се наказва жестоко от османската власт.

Първоначално от немюсюлманските народи в империята от кръвния десятък са освободени единствено евреите. До 1622 г. от кръвния данък са освободени също немюсюлманите от рударските селища и от вакъфските владения. По-късно от девширме се освобождават жителите на Цариград, владеещи турски език, физически и умствено непълноценните момчета, както и женените. Последното условие е от особена важност за силното намаляване на възрастта за женене при момчетата. Вероятно са много близо до историческата истина пресмятанията, че за периода 1395-1705 г. чрез кръвния данък са събрани не по-малко от 1/5 всички български деца.

Събраните от девширме деца, на групи от по 100-150, силно охранявани, се отвеждали първоначално в Одрин, Цариград и Бруса. В казармите на града децата най-първо били безпощадно ислямизирани. Обикновено най-красивите и умните от тях били предавани като прислуга в султанските конюшни, в двореца. Останалите прекарвали като домашна прислуга в Анадола, в крайно враждебна и фанатизирана среда. Когато асимилацията им била напълно завършена, най-способните младежи били зачислявани в еничарския корпус.

Кръвният данък е една от основните причини за доброволното приемане на исляма от българите. За родителите често това се оказва единственият начин за спасяване на децата им. През 1403 г. еничарите все още наброяват едва 10 000 души, но в края на века нарастват до 35 000. След още век, в края на ХVI в., еничарите са вече 78 000, за да се удвоят още веднъж до началото на ХIХ в.

От 1683 г. еничарският корпус се попълва и с мюсюлмани. Първоначално султанската власт не вярва особено на новоислямизираните си бойци, което става ясно от забраната те да създават семейства (и да се възпроизвеждат). Забраната пада чак в средата на ХVI в. Еничарският корпус бързо започва да поема участия в дворцовите и въобще в политическите игри. Еничарите, които отдавна са анахронизъм и досадна пречка за султанската власт, са безмилостно унищожени на 14 юни 1826 г. По заповед на султан Махмуд II столичната артилерия открива огън по еничарските казарми в Цариград. Тези, които не загинали в развалините, били изклани по еничарски.

Втора страшна форма за масово ислямизиране с преселване е заробването, предимно на девойки и жени. Само по време на Априлското въстание, и само през пролетта и лятото на 1876 г., от Пловдивско са отвлечени в робство повече от 20 000 жени. Такива заробвания имат всъщност масов характер още от края на ХIV в. Тяхната съдба е същата, както на момчетата – пращани са като домашна прислуга в Анадола и в Цариград, попълвали харемите или служили в тях. Масови преселвания на българи в съвършено чужда за тях етническа среда. Това била съдбата на по-голямата част от населението на Търновград, на Поморие, Охрид, Скопие.

Особено добре е документиран този процес при похода на Мехмед II през 1467 г. Минавайки през Охрид, по негова заповед всички по-първи граждани, както и всички свещеници, били отведени в робство или на ново местожителство в и около Цариград. Същата съдба имали пак през 1467 г. 15 семейства от Скопие, преселени в чисто ислямска среда в албанския град Конюх, както и населението на Дебър. „Дойде цар Мехмед бек в дебърската земя и пороби и посече.“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тези думи на Атанас Буров за българите ще ви разтърсят!

"Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.

Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.

На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.

Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.

Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.

Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.

Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.

Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.

Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.

Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.

Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нощния живот на Бургас през 90-те – от „Ла Пиаца“ до „Космополитън“

Спомняте ли си 90-те? Годините на диското, магнетофонните ленти и дълбоките дънки. Живот без молове, смартфони и напреднали технологии. Музикалната култура в България тепърва се е зараждала, спомнят си бургаски меломани.
В началото на 90-те Бургас до голяма степен е диктувал музикалните тенденции в страната, съобщава „Флагман“. „Тогава нямаше MTV. Ходехме чак до Петолъчката, за да си купуваме видеокасети с предавания. Така се запознавахме с тенденциите. Тук идваха хора от цялата страна. Понеже сме морски град имахме възможността да налагаме модата по клубовете. Поръчвахме плочи от моряци и стюардеси. Тогава имаше черен пазар на музика. С напредналите технолигии в днешно време това е невъзможно“, спомня си DJ Chocolate. Неговата кариера започва през далечната 1984 г. в Бургас.

Първите модерни нощни клубове – от ресторанти към дискотеки

Първата по-модерна дискотека в Бургас е „Ла Пиаца“. Тя се е намирала до сградата на КАТ в ж.к. „Славейков“. Заведението е с по-раздвижен интериор и бележи прехода от типичната визия на ресторант към нощен клуб. „Ла Пиаца“ беше супер актуална за времето си. Абсолютно всяка вечер се пукаше по шевовете. Идваха по 700-800 души“, разказва DJ Chocolate.Сериозна конкуренция на „Ла Пиаца“ по онова време прави „Пагане“ в ж.к. „Братя Миладинови“. Тя може дори да се определи като първия развлекателен център в града – със зала с електронни игри, джубокс и др. актракции.

Легендарният DJ „Боби Ай“ пристига специално за откриването на „Фантазия“ месеци преди смъртта си.

През 1993 г. отваря врати дискотека „Фантазия“. Заведението се е намирало зад Пожарната, на ул. „Сливница“. Клубът залага на модела „Пагане“. Той е на два етажа, като освен дискотека е имало и зала за игри.

През следващите две години дискотеката се превръща в тотален хит сред бургазлии. Специално за двудневното откриване пристига легендарният DJ „Боби Ай“. По това време пловдивчанинът е на изключителна почит в България. Той е бил водещ на „Мелодия на годината“, диктувал е музикалните тенденции в страната. Броени месеци след откриването на „Фантазия“ той загива при мистериозни обстоятелства. И досега негови колеги подозират, че е убит.

„Плочата“ и „Палм Бийч“ – първите летни клубове

По-старите поколения бургазлии още си спомнят партитата в една от първите летни дискотеки в България. „Плочата“ се е намира на Централния плаж, точно до ресторант „Нептун“. Тя не се е отличавала с модерен интериор, а е била разположена върху покрива на една от близките сгради, откъдето идва и името й.

През 1996 г. настъпва времето на „Палм Бийч“. Хитовият клуб е на другия край на ивицата спрямо „Плочата“ – на Северния плаж, но бързо се превръща в любимо място за купонджиите. Собствениците на заведението вече залагат на модерното – специални светлини и озвучаване гарантират доброто настроение на посетителите.

Първият фейс контрол, ретро и студентски партита

През 1999 г. за пръв път по нощните заведения в Бургас се въвежда т. нар. „фейс контрол“. Това става с откриването на „Рокси“. Първият фешън клуб в града буквално взривява меломаните. Не всеки е можел да влезе в хитовото зведение, пред което са се извивали тълпи от чакащи.

Мястото е било супер популярно още преди това заради „Фънки таун“. Меката на „черната музика“ в Бургас обаче е просъществувала само 3 години, преди да отстъпи на „Рокси“.

На огромна популярност се е радвала и намиращата се в Морската градина дискотека „Елит“. Там за пръв път са въведени тематични вечери – ретро и студентски партита.

С иновативения си интериор се е отличавал и рок клуб „Сатан“ до стадион „Черноморец“. Заведението, посещавано от любители на тежката музика, е приличало на затвор – с висящи от стените паяци и синджири.

Няма как да пропуснем „Трокадеро“, „Калибра“, Зорница“, „Диана“ и разбира се – „Космополитън“. Оформената като космически кораб дискотека предизвиква тотална революция в любителите на нощния живот. „Космоса“ събира хиляди хора почти всяка вечер. За съжаление, заведението запада след смъртта на собствениците си – подземните босове Маис Ахаян и Артур Ахаян.
DJ Chocolate

Новите технологии, социалните мрежи и влиянието им върху нощния живот

През 90-те години в Бургас е имало десетки дискотеки, които са се пукали по шевовете всяка вечер. В момента силните дни на подобен тип заведения са се свили до два в седмицата – петък и събота.
„През 90-те чужденците се дивяха на пълните ни всяка вечер дискотеки. Цъкаха с език и се чудеха как е възможно това. При тях подобен тип заведения били пълни само петък и събота. Виждаме, че сега и тук нещата стоят по този начин. В момента музикалната култура в Бургас е пълна трагедия! Имам чувството, че хората ходят в даден клуб само, защото е модерно. Виждам едни и същи лица в хаус и чалга дискотеки“, завършва DJ Chocolate.

Флагман.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Българи „канибали“ са ужасът на френската армия

Страховитият 9-и Пловдивски полк се сдобива с прякора Човекоядците през Първата световна война

Годината е 1916-а. България е в разгара на Първата световна война, а една от арените на драматични сблъсъци между враждуващите лагери е Солунският фронт. Българската армия, подкрепена от съюзниците си от Централните сили, се изправя срещу обединените сили на Антантата, съставени в голямата си част от англичани и французи.

Едно от многобройните успешни за родния войник сражения, водени през военния конфликт, е това при Кенали. 42 денонощия български войски удържат силите на числено превъзхождащите войски на Антантата и спират временно настъплението им към Битоля. Вглеждайки се в този така славен период и по-конкретно изследвайки историята на 9-и Пловдивски и 23-ти пехотен Шипченски полк, изследователи историци попадат на любопитна находка – дневник на френски военнопленник.

В него, освен информация от първо лице за битката, може да се открият и красноречиви описания на българския войник, който очевидно до този момент е бил силно подценяван и непознат за врага. Написаното демонстрира по един ясен начин човешката страна на войната и факта, че независимо в коя армия служиш, на кой фронт се биеш и срещу кого се изправяш, страхът и постепенно утихващата надежда, провокирани от ужаса на сраженията, са неизбежни.

Дневникът принадлежи на сержант Жер Оливие от 54-ти колониален полк, който е пленен на 28 октомври 1916 г. Боецът пише:

11 октомври 1916 г.
„Не съм виждал още българи, но които са ги виждали, разправят страшни работи. Ротният командир потвърди, че тия диваци българите били и човекоядци.“

15 октомври 1916 г., при гара Кенали
„Какви ти германци (бел. ред. – за да бъдат спокойни войниците, френското командване взело решение да им бъде съобщено, че срещу тях воюват немци)! То били българи – брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар отдалече – цели покрити с косми, с пъклени очи. Отървахме се, ама как, сам си зная, а за другите - един Бог знае. На ти тебе атакувай! Не разбирали българите от окопна война! Сочейки безспорната мощ на нашата артилерия, поручик Шотард ревеше: „Те всички са избити от барабанния ни огън. Вървете направо към окопите, никаква съпротива, никаква жива душа няма да срещнете и довечера сте в Битоля – там е почивката, там е избавлението.

Бил съм и в други боеве - и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати. Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: „Атакувай!“. Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой… Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: „Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи”. С тия ваксаджийски кутии – сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия черни. Ех, да беше цялата ни войска само бели…“
Още по-голямо страшилище за врага е може би Девети пехотен пловдивски полк. Той е формиран с указ №61 от 23 декември 1885 г. Полкът съществува до 1945 г. Участва във войните за национално обединение в състава на Втора тракийска пехотна дивизия. През Първата световна война съставът на полка е 5020 души, като 56 от тях са офицерите. Най-известният командир на полка е подполковник Борис Дрангов, който загива като негов командващ в битката при завоя на река Черна.

В хода на Първата световна война полкът си спечелва прозвището Човекоядците, след като участва в разбиването на 17-а колониална френска дивизия. Историята е много любопитна.

Полкът участва в първата битка при Дойран през август 1916 г. Тук сенегалците и другите африканци от 17-а колониална дивизия се бият отчаяно и само неколцина зашеметени с приклади в ръкопашен бой са пленени. Когато българите събират пленниците в колона, за да ги изпратят в тила, се разиграва интересна картина. Сенегалците се скупчват в група. Започват да пищят и плачат. Някои падат на колене и започват да се молят. По същото време белите французи умират от смях.

Учудени, българските офицери питат на френски език френските си колеги какво става. И разбират, че на сенегалците, за да се бият докрай, им е обяснено, че срещу тях стоят части, набрани от район в България, където има човекоядци. И че тях ще ги изядат първи, защото негрите в България били деликатес поради пълната им липса.

След като се посмели, българите успяват някак си да успокоят сенегалците. И дори пускат трима от тях да се върнат обратно, за да обяснят на сънародниците си, че българите не ядат човешко месо. Случаят обаче се разчува из редовете на българската армия и безмилостният казармен хумор лепва на бойците от 9-и Пловдивски полк прякора Човекоядците.
 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ